Учителят Омраам Майкъл Айвънхов

Встъпление. Изтъкнатият педагог и духовен Учител Омраам Майкъл Айванхов е известен на езотериците от цял свят със своите многобройни трудове, издадени на много езици.

Роден в България и живял във Франция почти половин век, философ, Посветен, един от великите съвременни Учители на човечеството и основатели на Всемирното Бяло Братство, адепт на Слънчевата религия – О.М. Айванхов бил човек с неизчерпаема сила на Духа, изпълнен с любов и съчувствие към хората, към всичко живо на тази Земя.

Днес Учението на О.М.Айванхов (32 тома Пълни събрания съчинения, около 40 тома серия “Извори”, брошури, аудио и видеозаписи на беседи и лекции), благодарение на простотата на езика на изложението, е достъпно за широк кръг читатели, желаещи да се докоснат до Висшата Божествена Реалност. Той излага езотеричните истини така достъпно, така просто, че те стават понятни за всеки човек.

Детство и юношество. Михаил Иванов, бъдещият Учител Омраам Майкъл Айвъхнов, е роден в българско семейство на 31 декември 1900 г., в ранно студено утро, още по тъмно, когато всички жители на малкото планинско селце Сербтци в тогавашна Македония още спели.

Семейството на Михаил живеело твърде бедно, понякога просто нямало какво да се яде. Но по това време младият Мишо открил в себе си необикновени способности – той разбрал силата на своята мисъл, на своето подсъзнание. Започнал да се занимава с медитация. Друго откритие за момчето през този период било йогисткото хранене. На 14-годишна възраст се случило нещо, което му разкрило наличието на скритите сили, заключени в храната. Една сутрин неговата майка Долия открила, че няма какво да даде за закуска на своя син, който трябвало да отсъства от дома през целия ден. Но тя имала малко брашно и опекла  малко кръгло хлебче - основната храна на бедните, които често нямали пари за нищо друго. Долия месила тестото с цялата си сила и се молила. Когато вечерта Миша се върнал вкъщи, попитал майка си какво е сложила в хляба, защото след като изял това малко парче, той бил сит през целия ден. Майка му отговорила, че се молила това парче хляб да подкрепя сина й, и да му даде сили за целия ден.

Това било интригуващо. Но както винаги Михаил трябвало сам да разбере що за енергия има в храната. Веднъж, когато нямал нищо за ядене освен малко късче хляб и парченце сирене, той решил, че трябва да дъвче всяка хапка колкото може по-дълго, за да извлече всички скрити в храната сили. Резултатът надминал очакванията – силно чувство за бодрост, радост и мир изпълнило юношата и той усетил как множество фини енергии бликнали от храната във всички части на тялото му. Миша разбрал, че под физическата опаковка храната притежава свой скрит живот и затова е важно да се яде бавно. Храненето по този начин станало за него форма на йога, плодотворно упражнение, наука за целия живот. Оттогава той се хранел само когато бил гладен, стараел се да приема само най-чистите елементи както за тялото, така и за ума: пиел вода от чисти ручеи, хранел се с натурални продукти, четял книги, които възвисяват и вдъхновяват ума.

Озарение. В 1916 г. Михаил Иванов стигнал до ключов период в своя живот. Той вече дълго и целеустремено се трудил над това да отвори своя ум за мъдростта, да очисти сърцето си, да укрепи волята си. Непрекъснато молел Бога да дойде и да се всели в него и най-после той бил готов за пришествието на Духа. В едно лятно утро Михаил, както обикновено, тръгнал към брега  на морето да посреща изгрева на слънцето, изкачил се на малко възвишение и седнал сред една градина. Започнал да медитира и след известно време усетил около себе си присъствието на небесни същества. Внезапно, къпейки се в сияние от лъчезарна светлина, той се потопил в състояние на екстаз, видение на неописуема красота, която след това нито могъл да опише с думи, нито да сподели с някой. По-късно в редките беседи на тази тема Михаил само казвал, че видял Небесната Същност, която представлявала чиста Светлина, чийто вид оставял такова дълбоко впечатление, както у мистиците, видели Бога. Това същество било почти невидимо заради изключителната лъчезарност, която го обкръжавала. Екстазът бил толкова силен, толкова всеобхватен, че Михаил просто се изгубил, потапяйки се в тази Светлина. Оттогава той започнал да предполага, че Бог е не толкова Сила, Мъдрост, Слава, колкото Красота.

Среща с Учителя Дънов. 1917 година е знаменателна за Михаил Иванов с две събития. Първото е пробуждането на Кундалини в резултат на усилени дихателни упражнения, и второто, много по-важно – срещата в град Варна с духовния Учител Петър Дънов (езотерично име Беинса Дуно). Ако първият опит – пробуждането на Кундалини, е събитие важно за състоянието на юношата, но безусловно твърде опасно без съответен контрол, както впоследствие казва самият О.М.Айвнхов, то срещата с Учителя е началото на нов живот за окултно развиващия се юноша. Оттогава неговите стремежи към духовно самоусъвършенстване били насочени в нужното и по-точно направление под водачеството на много опитен Наставник. Петър Дънов се появил във Варна, след като бил интерниран от София от българското правителство в края на юни 1917 г. по време на Първата световна война.

Запознавайки се с Дънов, Михаил узнал, че неговите собствени открития и практики не противоречат на общия Път на ученика, но разбрал също и за опасностите от неговите интензивни занимания и упражнения. И затова за постигането на прогрес в духовните си търсения трябвало да се ръководи от указанията на Учителя.

Петър Дънов е роден в България на 29 юни по стар стил или 11 юли по нов стил (в деня на Първоапостолите Петър и Павел по православния календар) през 1864 г.

Университет, работа и ученичество. През февруари 1922 г. Учителят Дънов открил в София Школа на Всемирното Бяло Братство, която се състояла от два класа ученици. Михаил Иванов, следвайки своя Учител, също се преместил в София, където през 1923 г. по настояване на Дънов постъпил в университет.

В Софийския университет той се обучавал до 1931 г. във физико-математическия факултет и историко-филологичното отделение на университета, където изучавал психология, философия и педагогика. Добрите знания по физика, химия, биология, получени в университета, ясно личат в записаните от него лекции и беседи. След завършването на университета през 1932 г. Михаил Иванов работил като учител в началното, а после и в едно от средните училища на София, където в последните години на учителската си дейност (1935 - 37 г.) дори бил директор. Учениците от училището и техните родители обичали  много учителя Иванов.

Учителят Дънов, бидейки пророк, знаел и говорел на някои от своите ученици за наближаващата Втора световна война. Той знаел и за предстоящите трудности в по-нататъшната му работа по време на войната, за дейността на Бялото Братство в следвоенна България. Затова Петър Дънов започнал още през трийсетте години да готви Михаил за бъдещата му мисия по разпространението на Учението на Бялото Братство, без да разкрива впрочем детайли и подробности на самия Михаил, нито на другите ученици.

Михаил Иванов в тези години бил както преди много скромен и обикновен в поведението си. В Братството на Петър Дънов в България поведението на Михаил по признанието на мнозина оставяло впечатление на посредственост, дори неспособност. Той бил само един от хилядите ученици на Дънов и то не най-изтъкнатият. На събранията той винаги сядал на последното място или оставал прав до входната врата. Незначителен, незабележим, винаги зает със записки – такъв бил отзивът за Михаил на по-старшите събратя. Иванов не провеждал свои събрания, не четял лекции, както многото други ученици на Дънов.

Само един човек постоянно внимателно наблюдавал Михаил, всичко виждал, всичко претеглял, във всичко вниквал – това бил Учителят Дънов. Той заставил Михаил да премине множество трудни изпитания и след 20-годишно ученичество и усъвършенстване му поръчал да разпространява Учението на Бялото Братство и да продължи неговата работа зад граница. Петър Дънов не разкривал своите намерения на никого, с изключение на своя първи секретар Боян Боев, който също мълчал.

Мисията във Франция. На 18 юли (22 юли по други данни) 1937 г., като се простил с близките си, Михаил се качил на влака за Париж. Изпращали го малка група приятели и ученици с родителите си. Мнозина плакали, чувствайки че вероятно никога повече няма да  го видят. Сърцето на Михаил също се разкъсвало: години след това той често си спомнял за децата, които обичал, за братята и сестрите, които дошли да го изпратят и да му пожелаят успех. Михаил бил на 37 години и оставял всичко – семейство, приятели, Родина, за да изпълни поръчението на Учителя и своята мисия: да пренесе скъпоценния камък на Новото Учение в една далечна страна – Франция.

Михаил пристигнал във Франция с две препоръчителни писма от Петър Дънов. Тук започнали да наричат Михаил Иванов Майкъл Иванов. Първата лекция на Иванов, или както го наричали брат Майкъл, във Франция на тема „Второто раждане” се състояла на 29 януари 1938 г. на площад Сорбоната в Париж.

Оттогава брат Майкъл всяка неделя четял лекции в Париж, чак до началото на Втората световна война. Една от важните лекции на Иванов се състояла в Лион на 9 юни 1938 г. на тема „Духовна галванопластика”, след която в Братството започнали да постъпват много нови членове.

Ако се съберат всички тези символични тълкования заедно, веднага ще се получи фраза, поясняваща същността на втората лекция: както галваничния или постоянния електрически ток, пропуснат през солен разтвор на някакъв метал (например олово, сребро или злато), за сметка на електрохимичната реакция способства отлагането на този метал на повърхността на каквато и да е форма, предмет, включен към катода, отрицателния полюс на източника на ток, така и мислите, емоциите, звукът, настроението на бременната жена способстват за формирането на характера, способностите и стремежите на бъдещото дете. Ако обкръжението на жената е хармонично и красиво, мислите са възвишени, звучащата около нея музика е прекрасна, то и детето ще бъде красиво, здраво, благородно, защото във формиращото се тяло ще дойде възвишена душа.

Сравнете това с днешното положение, когато младите бременни момичета пият, пушат, слушат дисхармонична оглушителна музика, нецензурни песни, гледат затъпяваща телевизионна реклама и примитивни телевизионни шоупрограми. В телата на износваните деца на тези момичета може да дойдат само низши и дори престъпни души.

Когато Петър Дънов изпращал ученика във Франция, той казал на Михаил, че негова специална цел трябва да бъде духовната помощ на жените. И Иванов винаги помнел това. По неговите думи жените, като прилагат методите на духовната галванопластика, могат за 50 години да променят и преобразят цялото човечество.

От началото на войната брат Майкъл се преместил да живее постоянно в г. Севр, разположен недалеч от Париж. В следвоенните години Майкъл Иванов възобновил редовното четене на лекции, започнал да се изказва в различни аудитории, да работи над разширяването на Бялото Братство. Така през есента на 1945 г. била създадена група на Бялото Братство в Швейцария, а на Рождество била публикувана първата книга „Любов, Мъдрост, Истина” ("Amour, Sagesse et Verite") със записи на негови лекции.

След войната научил за смъртта на Учителя Дънов на 29 декември 1944 г., който бил продължил да работи с учениците си в България. Така Майкъл Иванов изгубил своя духовен баща и Учител.

Пътуване в Индия. На 11 февруари 1959 г. Майкъл Иванов се отправил за Индия, където се срещнал с редица Учители от Изтока. В продължение на една година Иванов бил в тази страна, учил се, медитирал, получавал различни посвещения.

В Индия брат Майкъл се срещнал с най-известния Учител на Индия Бабаджи и получил от него своето ново име – Омраам Майкъл Айванхов.

Първата среща на Иванов с Бабаджи се състояла на 17 юни 1959 г. Махааватарът Бабаджи, както пише за него Парамаханса Йогананда в книгата „Автобиографията на един йога”, съхранява своята физическа форма няколко столетия, а може и хилядолетия. Ако Великите Учители, такива като Христос и Кришна, изпълнявайки своята специална мисия, оставят земното си тяло и напускат земния план, то Бабаджи извършва работа, свързана с бавното еволюционно развитие на човечеството в продължение на векове, а не с някакво водещо събитие в историята. Мисията на Бабаджи е да помага на пророците и Учителите. Много Учители, пророци и духовно развити хора искат да се срещнат с него, но Бабджи сам решава на кого да се яви и на кого – не.

Михаил Иванов получил известие за посещението при Учителя Бабаджи от доктор Бинду. Великият Бабаджи поканил Иванов да прекара известно време в неговия храм в Найнитал, в неговата собствена стая, където той обикновено не разрешавал на никого да влиза. Иванов бил там няколко дни в компанията на единствения жрец на храма на име Хануман Баба. Същият веднъж показал на Иванов огромен том с изображения на всички Посветени, съществували в продължение на хиляди години. Сред тези велики Посветени имало трима, на които се удало да постигнат до съвършенство всички духовни способности. Тази степен на съвършенство била изобразена със седем кобри над техните глави.

По-късно, когато Иванов, вече Айванхоу, посетил ашрама на йогата Нитянанда Махараджи недалеч от Бомбай, той след дълга медитация казал за Айванхоу: „Чиста душа, в неговата душа цари мир и са му дадени всички възможности!” След това йогата произнесъл името на велик мъдрец, който много отдавна живял в горите на Индия. По думите на Нитянанда Махараджи, Айвънхоу бил въплъщение на този мъдрец. Когато йогата назовал този мъдрец, Айвънхоу си спомнил образа му със седем кобри над главата.

Навярно именно заради това, че жрецът на храма на Бабаджи наричали Хануман Баба, а името на царя на маймуните в индийския епос е свързано с името на героя  Рама – седмият аватар на бога Вишну, последователите на Авънхоу смятат, че думата „Омраам” в новото име на Учителя свидетелства, че той е въплъщение на Рама.

Връщайки се от Индия, О. М. Айвънхоу всяка година през май-юни изнасял зад граница лекции и беседи, като посетил много страни: Англия (1961), Испания (1962), Италия, Гърция и Югославия (1964), Германия, Швеция, Холандия (1965), отново Италия (1966), САЩ (1967), Израел (1968), Гърция и Турция (1969), Цейлон, Хонконг, Япония (1970), Мароко, Египет, Етиопия и Ливан (1971), Карибските острови и Хаваите (1978), България и САЩ (1981), Индия, Англия и Шотландия (1982), Норвегия, Швеция и Финландия (1983) и Канада (1984 и 1985).

Край на земния му път. На Рождество Христово през 1986 г. на 25 декември, в 21:25 GMT Учителят Омраам Михаил Айвънхоу, намиращ се в пълно съзнание, напусна този свят. По желание на Учителя, известието за неговата смърт било задържано три дни, защото през това време той трябвало да извърши важната работа по прехода на душата към другия свят и тялото му трябвало да остане в покой и тишина.

На 31 декември група от негови ученици се събрали в Бонфен, за да се простят с него. Царяла пълна тишина, в която всеки се опитвал да разбере какво означава за него загубата на Учителя и да приеме мисълта за неговото физическо отсъствие. Обаче стаята, в която лежало тялото, независимо от тишината, била изпълнена с такова чувство за живот, че не можело да не си припомнят думите на самия Учител: когато велик духовен Учител оставя физическото си тяло, неговите тела на Славата продължават да присъстват и да излъчват своята светлина, продължават да оживяват всички, които се намират в контакт с него.

шшш.sirius1-bg.net