Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2011 21:23 - ВСИЧКИ ЗАЕДНО
Автор: lyuliak Категория: История   
Прочетен: 1431 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 13.11.2011 23:57


В книгата “Тракийските хроники” стигнах и до завета на хан Кубрат, предаден от възпитателя на хан Телериг в книгата “Арих”... Има два момента в така познатата стория, които ми направиха силно впечатление!

 Всички знаем, че основният порок от който ханът иска да предпази синовете си, е разделението. Тук този проблем се нарича “гетската болест” /тоест, проблемът датира още от траките-гети, предците на Кубрат/ и се характеризира със склонността към завист – от която произлиза и разделението и отслабването.

 Второто нещо, което много ми направи впечатление беше йероглифът за “всички заедно” – сноп пръчки. Не означава просто “всички”, а “всички заедно”. Затова и благословията на Кубрат е – “бъдете благословени всички заедно”! Тоест, ако са поотделно, тя няма сила.

image

 Аз доста се позамислих. Сякаш нагласата ни при раздаване на подаръци е “всеки да получи нещо, никой да не бъде забравен”. Много рядко децата, а и големите очакват “хубавото” да дойде някак “общо за всички, чрез всички, с участието на всеки…”

 Тежко нещо е завистта. Тази болест и сега здраво души иначе умния и способен народ.

Ама …  някак всеки е с нагласата, че “другите завиждат”! Е, как, тия другите някакви извънземни ли са?

Истината е , че всеки понякога завижда. Аз например нерядко си изкарвам “гетската болест” - като сезонен грип.

Всеки който го осъзнае, търси начини бързо да оздравее и да се отърси от такива мисли.

Но малцина мислят как всъщност да ги предотвратят.

 Ето и самият Фейсбук понякога се превръща в поле за хвалба. Щото границата между споделянето и хвалбата е много тъничка. Хвалба с гаждето, хвалба с екскурзиите, хвалба с броя “приятели”… Добре че между надхвалванията все още имаме сили да четем и какво са сложили другите, а не само да публикуваме : )


В живота понякога съм се питала – как може да сме толкова тактични в ситуации свързани със здравето на хората, а да не ни пука когато системно пред “гладния” в други отношения се повтаря и повтаря за нещата които няма.

Колежки, които имат студенти в чужбина постоянно разказват на успехите им пред тия, които едва събират пари за учебници. Постоянно се възхвалява външността на някого пред хора, които едва ли през живота си са чули десетина  пъти искрен комплимент по въпроса… За целувките на публични места .. не, не съм “старомодна” – но все повече самотници има по улиците и едва ли им е по-леко от тия демонстрации /а да си го кажем право, особено при тийнейджърите това са си именно демострации на определен “статус”/.

 На два пъти бях свидетел на подобна емоция при животни.

Един път в двора на работата взех едно бездомно коте да го галя, и едно съвсем непознато бездомно куче дойде при мене и започна настоятелно да лае и да се умилква – първо мислех че е от омраза към котешкия род, ала после разбрах че просто ревнува от котето и искаше да погаля и него. Друг път /пуста фенка на котките/ , тъкмо погалих една случайна възрастна котка, дойде друга и се подреди до нея – погалих и двете, и откъм другата ми ръка се подреди едно куче. Що нямаше някой да ме снима, беше уникална ситуация! И нито кучето прогони котките, нито те избягаха, само го поглеждаха. Не носех храна и те определено подушваха че няма нищо, ама пусти глад за внимание, душиците.

 В заключение май бих казала, нека вместо да си слагаме сини мъниста и червени конци против лоши очи, да потърсим как да стоплим сърцата на по-бедните откъм радост наши познати. Обикновено трябва изключително малко, стига да е искрено.




Гласувай:
4



1. ivsky - забелязваш и отбелязваш ако почнеш и да разрешаваш
26.11.2011 12:16
Всичко е свързано,
разликата между опитите да се направи нещо, и да се свърши. Са безкрайни.
Малко въпроси:
- Кога за последно си правил/а нещо с желание?
- Кога за последно си се отпускал/а с чувство, че всичко е наред и си доволен/а
- Кога за последно си се чувствал/а здрав/а пълна с енергия.
- Кога за последно си се събуждал/а пълен/а с енергия и желание да ставаш защото нещо хубаво те чака

...

предполагам, че може да продължиш с тези въпроси и сам/а.

Но отговорът им е само началото. На въпросите които идват след това.

НО Е ЛЕСНО да се отговори после какво да правим :).

Забелязах още един блог свързан с твоят и това е на Зелас. И въпреки че не споделям твърдото му мнение по въпросите ( твърдостта и упорството не са признак на благоразумие, разбирателство и не дават отговор на другите). Споделям обаче насоката - и тя е здраве, трябва да се почне от него.

- Първо трябва човек да е здрав - без лекарства без насилие ( имам предвид особени ритуали, химии ( алкохол, цигари и ...)) просто здрав - КАТО МАЛКО ДЕТЕ ( учете се от децата).
- Това е началото, след това идва спокойствието и правилните решения и заключения. Човек отделя и дава това от което има в повече. Дори да иска друго не може даде.
- Да можеш да помогнеш на гладният, като го нахраниш, но може и да му дадеш пари, а може и като го научиш сам да си отгледа и приготви храната.
- Когато си здрав, силен, и живееш собственият си живот, преставаш да търсиш чуждите и почваш да търсиш собствените си.
- Почваш да даваш, а на човек който дава не му трябва чуждото, и той престава да го търси и да го вижда. Ако повечето хора станат такива обществото се заздравява, държавата процъфтява и щастието надделява. Движещата сила се променя, не е като да се бута или дърпа :) а направо е като топъл въздух просто издига.

Хората хвалещи се с другите, дори това да са децата им са бедни. Думите рядко говорят за другите, но преди всичко за изказващият се.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212180
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031