"А бакалинът Георги в Дервент ми разправяше, че когато бил малък, отишъл слуга при едни бакали, които го научили на гърцка книга.

      И не знам в какъв гърцки буквар прочел, че гърцкото писмо е, най-доброто и най-старото, а за българското си съставил понятие, че не съществува, че никога не е имало и няма българска книга. И когато му казали, че има и българска книга, той се отнесъл презрително и помислил за безумни ония хора, които нарочно му говорили такива глупости. „Как може да има книга и на тоя прост език, който се говори само в нашето село?” - си мислил бакалинът Георги и не само презирал, но и мразил ония, които поддържали противното.

      Сега обаче бакалинът Георги е съвършено на противното мнение, убеден е, че е бил заблуден и постоянно твърди, че се е родил и е станал пълноценен човек, откакто е познал българското. Въобще, бакалинът Георги от Дервента е много интересна личност; препоръчвам ти, читателю, да го потърсиш, ако ти се падне някога път по тия места; има много да чуеш и да купиш от него.

      Той често ми казваше, че много му се иска, при все че е остарял, да захване да ходи на българското училище и да изучи и българската книга, тъй дълбоко, както е изучил в младините си гърцката. „Чини ми се, че българската книга подмладява, - ми казваше той, - а аз искам да се подмладя; досега що съм живял напразно е отишло, отсега ми се иска да живея, защото ще сторя повече. Всичките молитви знам на гърцки, на български искам да науча баре една, но стар съм, не влазя в главата, не се върти езика; и за това мисля, че Господ не ми слуша молитвите, не ми дава, щото му искам; ако му се помоля на своя език, може би ще ми даде.”  

      Бакалинът Георги особно залягаше децата и унуците му да се учат на български."
- цитат  из книгата "Из живота и положението на българите във вилаетите 1893", http://www.fakel.bg/index.php?t=1581

      По този повод, споделям и една българска молитва, преведена от най-древните оброчни плочици в СВЕТА, намерени по нашите земи: "О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия, Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине,  И само теб (ще) величая, О велики Боже мой, Ти, който си в храма си, (моля) избави ме!" - http://bnt.bg/bg/news/view/76714/naj_drevnata_pismenost

Прекрасно! С толкова малко думи показваш механизма на развитието на един проблем - загубването на доверието в българщината, обаче същевременно виждаме и другото - човек става пълноценен когато намира себе си!

Поздрави!