Понякога прекалено бързо искаме да погребем Надеждата. Надеждата за каквото и да е в живота ни. И надеждата за България, като цяло.

Много нови открития се появиха, много скривани досега истории за велики царе и предшественици излязоха наяве. Но повечето хора продължават да клатят унило глави: "Това с какво ни помага днес..."

По този повод, с какво помага Историята, искам да споделя един откъс от "Време Разделно".. След поредните жестокости стотици хора уплашено са се скрили в пещерите на Родопите:

" ... А той прекрачи напред, на светлото, и видяхме Момчил. Косата му падаше по лицето и по плещите, сплъстена и пълна с тръне като гривата на подивял кон. Лицето му беше измършавяло, та вратът му изглеждаше още по-дебел и по-строен, като вратовете на хората, издълбани горе по мраморните плочи. А очите му светеха. И той ни каза:

— Разкопах гроба на Енихан баба, покорителя на Родопа. Там горе, на върха, на гроба му има теке, да ни спомня, че турският пълководец е избил дядовците ни и пленил бабите ни. Запалих огън, да освети земята и прогони духа, и разкопах гроба. А огъня не изгасих, защото исках да изгоря костите му и да пръсна пепелта по вятъра, та духът му да не може да я събере в деня на страшния съд. В гроба нямаше нищо.

И повтори:

— В гроба на Енихан баба нямаше кости.

Хората се събуждаха един след друг, отмятаха халищата от лицата си и го гледаха. А той изведнъж се развика:

— Няма кости! Няма Енихан баба! Родопа няма покорител. Никой не е победил долината. А ние триста години се кланяме на Сюлейман ага и на трима турци. И на едно празно теке. Планината не е победена!"

След това откритие (да не забравяме че с това действие е паднал митът, с който ония хора са живели, нямайки сегашните източници на информация, нямайки още дори Паисий) – българите  тръгват със стотици, с факли, да отвоюват своето село, своите домове, жени и дъщери от ръцете на малцинството узурпатори.

В историята от „Време разделно”  хората бяха зашеметени от нечуваните жестокости. А ние днес сме зашеметени от заливащата ни подбрана информация за "победите на неправдата",

а случаите когато нещо се организира добре, благородно и даде своите хубави резултати, третираме като "единични изключения".

Единични, но според медиите. Истинска статистика няма кой да направи.

Затова, нека копаем. И в миналото, и в историята ни, и в собствените си представи за нещата .... защото можем, както и по времето на Христос, да открием че „гробът е празен” и Вечното добро не е и не може да бъде погребано и победено!

papazovacopywrite.alle.bg

Повече за трагичната съдба на историо-търсачите днес : lyuliak.blog.bg/novini/2014/06/22/nesluchaina-smyrt-na-vidni-bylgarski-ucheni-izuchavashti-tra.1275201