Защо не 24 май, както предлагаха мнозина - празникът на нашата култура и писменост? 
Успокоени от дългите години мир, ние нямаме желание празникът ни да се свързва с война и битка с народи, които сега са наши добри съседи. 

Но мисля че подсъзнателните причини да се избере този ден е по-сериозна. Трети март е началото на Третата българска държава... 

Първата е толкова древна, че по-искрените историци вече отдавна са се отказали публично от 681 година и ни водят към епохата от Сътворението на света. 

Втората бе унижожена от Византия, но преди това бе отслабена отвътре..

Третата българска държава възкръсна окончателно с договора на 3 март, но ако можехме точно да знаем кога се е запалил пламъкът на надеждата, бихме чествали този ден, началото на българското духовно Възраждане!

България трябва да я има. Така й е писано. Трябваше ученици да направят проект, за да чуем всички по Интернет, че тя е единствената държава в Европа която никога не е сменила името си. 
България трябва да я има, и това е важно за целия свят. Държавата, където е началото на европейската, а вероятно и на човешката култура, е съкровено и свещено място - нейният дух, език и писмо трябва да се пазят. 

Тъжно е когато всяко нейно възкръсване е плащано с човешки животи. Тъжно е въобще че хората на земята отдавна са престанали да живеят като братя, а воюват водени от гордост и алчност.

Но все пак е Възкръсване. Изключително важно.  

Да си спомним за траките... великите и благородни воини, които за разлика от други народи не са държали роби. (Не направи ли същото Иван Асен Втори, когато пусна пленените гръцки войници край Клокотница?) Нека си спомним техния дух и величие. Както и най-опасния недостатък на предците ни, описан още от Херодот, за който и Кубрат предупреждава синовете си - ако имаме единство, ще имаме всичко.