Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 10:37 - ПО-СТЪПКИТЕ НА КРАЛИ МАРКО
Автор: lyuliak Категория: История   
Прочетен: 1547 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 05.08 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Който обича откривателските пътешествия, сигурно вече е посетил доста от позабравените скални светилища в България. След Перперикон и Татул, техният брой се оказа невероятно голям - както хилядите тракийски могили (обикновено „посетени“ от иманярите) така и светилищата се откриват почти до всяко селище в полите на планината. Прави впечатление, че някои елементи се повтарят по всички светилища… Сред тях са и така наречените „Маркови стъпки“. Обикновено това са огромни стъпки на човек (според преданията на самия Крали Марко, или на Богородица),  понякога придружени със стъпките на коня и кучето на Крали Марко. В тия стъпки винаги има вода, която по чуден начин не изсъхва дори при напичане от 40 градуса на откритите скали.

Защо хората и до днес се изцеляват и благославят с водата от тези стъпки?

image


Нека тръгнем от една позабравена приказка, която сигурно сте чели в детството си – за Альонушка и братчето й. Когато ожаднели, прогонените от злата мащеха деца искали да пият от стъпките на животни по пътя. Альонушка постоянно предупреждава братчето си: „Не пий от вълчите стъпки, ще станеш вълк; не пий от мечите стъпки, ще станеш мечка“… Не успява обаче да го опази да не пие от еленските стъпки, та брат й става елен.

В старинните приказки винаги има по-големи дълбочини, отколкото изглежда. Водата от древни времена е образ на словото – йероглифът за вода означава „изречено слово“. Ако пиеш от словото, което изпълва един жесток човек, вероятно ще станеш жесток. Ако пиеш от словото на егоиста, ще станеш егоист, вълк-единак… Народът ни обаче хиляди години си умива за здраве очите*, и пие водата от стъпките на „Крали Марко“. Дали тогава става дума само за конкретния владетел, живял в началото на турското владичество, от чийто героизъм народът е запазил силен спомен?

По-скоро не. Последният Крали Марко е слял своя героичен образ с образа на хероса-закрилник, чиито копита са кънтяли по цялата българска земя. Кои са били херосите? Както знаем и от изследванията на етнолога Димитър Маринов, до преди век в българските родови задруги се е чествал празникът „стопан“. Стопанът е личност от рода, която е живяла праведно, смело, допринесла е много за хората и е оставила добър пример. Същия тип почит днес се оказва на християнските светци, като единия тип празник се е прелял в другия. Доколкото паметта на родовете все повече се размива, и все повече хора не знаят за прадедите си, почитта към светеца, който е оставил своя добър пример на света дава също така силна благословия на хората.

А защо е „стопан“? Според изследванията на проф. Васил Марков относно култа към Крали Марко, обхождането на територия е било практика на тракийските царе в древността. В разчитането на един от най-древните световни писмени текстове, а именно плочката от с. Градешница, д-р Стефан Гайд също открива посланието за Бог, който обхожда своята територия. Територията на древна Тракия, като свещена земя, пазеща много изначално знание и ценности, е белязана от „стъпките“ и „по-стъпките“ на славни мъже като Орфей, Севт, Спарадок и Ситалк, които, колкото и да е чудно да го признаем, и днес изцеляват.

Но действително не е достатъчно да се пази само споменът за изцеление на тялото, или душата (защото става дума и за душевни болести). Особено важно е да се изцелява умът ни, промит от медии, реклами, търговски и политически интереси. Особено важно е и днес да не се чувстваме изоставени, пионка в нечии политически игри, където „Бог високо, цар далеко“… За щастие, както в приказката за неволята, все повече българите, усещайки че няма на кого да се опрат, започват да търсят и намират сили в старите си корени!

Прави впечатление постъпката на жителите на село Сталево, Димитровградско, които неотдавна се вдигат и застъпват да не се руши старото им светилище с кралимарковата стъпка.

А песента за войската на последния цар преди мрака на робството, Иван Шишман говори повече от всичко: „…Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака.. дето стъпят, мила моя майно льо, кладенчета правят…“ Кладенецът е място на непресъхваща вода. Така говори и Христос на повярвалите в него: Няма нужда вече да идвате до далечни кладенци. Самите вие вече ще бъдете извори на живот за хората.

Изворите на живот са хората, които са живи! Които първо са готови смирено да се учат и променят. После са готови да бъдат войници на страната на доброто. И една тогава могат да стават военачалници, победители и царе.

-------------

* В някои светилища тия кладенчета се наричат и „Очите на Бога“. Това е свързано с вярването, че ако се видим през Божиите очи, само тогава ще открием истинското си Аз, и ще бъдем свободни.


Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"!
https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks

papazovacopywrite.alle.bg




Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Интересно, че в руския език с под...
20.04 12:34
Интересно, че в руския език с подобен корен са думи като "вклад" и "кладбище"

Според речника на Даль може да са свързани с глагол "класть"


Класть жеребца, кабана, кротить, легчить, холостить, скопить. Кладеный кабан, кнур, боров. | Класть метки, клейма, метить, клеймить. | Во что кладешь лошадь? во что полагаешь, во сколько ценишь. Худую славу на кого класть, положить нареканье, ославить поступками, словами. Класть на кого работу, заставлять делать что. Класть поклоны, молиться припадая, у раскольн. класть начал. Не клади следа туда, не смей ходить. Класть оружие, сдаваться. Класть на счетах, считать по счетам, костям. Класть что на бумагу, рисовать, чертить, писать. Класть слова на ноты, сочинять музыку на готовые слова, стихи. Не клади ему пальца в рот, не доверяй. У людей красть, самому не класть. Класть гребень в головы, для гаданья....Складывать оброком.....По народному поверью, клады кладутся с зароком и даются тому только, кто исполнит зарок. Этот клад положен на сто голов воробьиных.....Кладом зовут и бродячие огни, как суеверный признак клада.....Кладина пск. твер. кладка, в знач. перекладины через овраг или ручей. Кладень м. лежень, брус или бревцо, положенное в основанье чего-либо. Кладневой, ко кладню относящ. Кладенец м. скопец, холощеный, кладеный. | Пск. твер. большой нож, которым режут скотину. Кладенец м. кладенец; | булат, сталь, уклад. Меч кладенец. .....Кладовая запись, подлинная записка, описанье, где и как клад положен. ....Кладовка ж. моск. место, где некогда стояла снесенная церковь, где она была заложена. .....Кладбище ср. и тамб. кладовище, кладбище; стар. погребалище, гробище, вогробище, вогробница; сев. бор, борок, буйвище; южн. гробовище, могилки; вят. повоз; погост, могильник, жальник, боженивка, божья нива, усыпалище, святая, родительская земля,
цитирай
2. lyuliak - Кладенец от съкровища...
20.04 13:07
"клад" - съкровище
оттам и "склад" ... нещо натрупано
цитирай
3. lyuliak - а "божия нивка"
20.04 13:09
направо е потресаващо точно!
Защото за нашите тела се казва "сее се в тление, възкръсва в нетление".. и "това което сееш, не може да поникне ако първо не умре"...
цитирай
4. syrmaepon - Много хубаво!
21.04 09:44
lyuliak написа:
направо е потресаващо точно!
Защото за нашите тела се казва "сее се в тление, възкръсва в нетление".. и "това което сееш, не може да поникне ако първо не умре"...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 534914
Постинги: 616
Коментари: 553
Гласове: 1300
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031