Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2019 00:39 - Епопеята на прилепския гарнизон срещу германци и партизани през септември 1944г.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 5753 Коментари: 31 Гласове:
7

Последна промяна: 20.01.2019 00:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда всички германски войски да напуснат страната, а отказалите да бъдат разоръжени. Същевременно в Египет започват сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като правителството се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2 септември е образувано ново правителство на дотогавашната парламентарна опозиция, начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“.

В резултат на 4 септември германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на три български дивизии в окупираната Източна Сърбия. На 5 септември правителството на Константин Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България. В замяна на услугата, след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия. При тези обстоятелства на 5 септември Съветския съюз обявява война на Царство България. На 6 септември в щаба на Пета българска армия в Македония е получена заповед всички окупационни части да се съберат до 9 септември в Прилеп и след това заедно да се изнесат към старите граници. По този начин Пета армия фактически трябва да да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. Междувременно командващия генерал Александър Попдимитров сключва на 7 септември 1944 г. с германския щаб в Скопие споразумение за „символична" война на двете държави в Македония но на 8 септември 1944 влиза в сила положението на реална война между България и нацистка Германия. Това негово действие деморализира по места българските  части и изиграва фатална роля за пленяването на всички части на 15-а пехотна охридска Дивизия, оказали се в района на Битоля и в самия град в навечерието на 9 септември 1944 г. Рано сутринта само Прилепският гарнизон и интендантските части, оттеглили се късно през нощта на 8 септември в Прилеп, не попаднали в германски плен.

 

От спомените на фелдфебел Борис Райнов за Македония и боевете с германците в Прилеп, на р. Черна и Бабуна планина (9-23 септември 1944 година)

ЕПОПЕЯТА НА ПРИЛЕПСКИЯ ГАРНИЗОН (9—23 септември 1944 г.)

На 9 септември 1944 г. Прилепският гарнизон с 1100 войници и 2-ра дружина на 45-и пехотен чегански полк с над 800 войници, 9-и и 10-и граничен подучастък в ожесточени боеве задържа огромните сили на хитлеристите, превъзхождащи ни многократно в жива сила и бойна техника.

Така започна героичната епопея на Прилепския гарнизон начело с командира полковник Младенов. Преди да получим неговата заповед за обезоръжаване на германския гарнизон, ние с Димо Петака вече бяхме изпратили с каруцата с патрони жените и едното ми дете в казармата на дан. Там хлебарската рога печеше хляб за гарнизона и очакваните от Битоля части на дивизията. Оказа се, че нашите близки бяха попаднали в самия център на започналия в 7, 00 ч. артилерийски огън между 15-и дап от района на казармата му в северозападния край на Прилеп и германските батареи — югоизточно от височината Бърдо.

След силен артилерийски обстрел по нашия полк в казармата на Тютюневия институт набързо изведохме жените и децата в скалите на Марковите кули. Тъй като още нямаше нареждане за участие на военната музика в боя срещу германския гарнизон в Прилеп, ние с Димо решихме сами да се включим в бойните действия. Въоръжихме се с по една пушка „Манлихера" и патрони от склада и тръгнахме към града. Идеята беше моя и пътят ми бе много добре познат. Вече към 14, 00 ч. се намерихме под кръстосания артилерийски огън. Водех Димо по тесни улици и сокаци. На някои места пълзяхме. Отивахме към „Корзото", в самото леговище на противника.

Надникнахме предпазливо иззад оградата. От двора изскочи на противоположната улица хорх с някакъв есесовски генерал вътре. После научихме, че това бил командирът на специална германска част, прочистваща пътя на оттеглящите се от Гърция германски войски. Той бил осигурил пленяването на 15-а пехотна охридска дивизия в Битоля на 9 септември 1944 година. В Прилеп генералът не можа да изпълни своята задача. Прилепският български гарнизон водеше жесток бой с германския. Покрай задната стена на оградата се промъкнахме в двора. Бавно стигнахме до прозореца. Чуваха се вече гърлени заповеди с отсечен тон. Германците едва ли предполагаха, че двама български военни музиканти ще ги пленят! Отворих с ритник вратата на помещението и с вика „Халт! Хенде хох!" насочих пушката към една доста голяма група германци с разкопчани куртки, някои от тях със слушалки на ушите. През прозореца отдясно се подаваше пушката на Димо. Всички вдигнаха ръце. От разпита им по-късно стана ясно, че те сметнали че са обкръжени поне от цяла българска рота войници.

Подкарахме с Димо пленниците към нашия щаб. Стрелбата спря. Беше 16, 00 часът. Не след много чухме българи да питат: „Има ли германци? Има ли германци?" Срещнахме нашите първи пехотни части, атакуващи града. Те питаха наизлезлите по улиците прилепчани, няма ли някъде укрили се хитлеристи. Разминахме се. Предадохме пленниците (11 души) в щаба.

Сега дойде ред да се погрижим за жените и детето. На едно площадче преди артилерийските казарми видяхме да минават група партизани, строени по двама, мъже и жени, с китки на гърдите и с пушки на рамо. Те демонстрираха своето присъствие в Прилеп зад гърба на българската атакуваща пехота. Взеха участие в боя и тихо се изнесоха по първата следваща улица на запад от града. Прилепчани ги гледаха като чужденци — пришълци от Сърбия, готвещи им нова окупация в омразна Югославия. Нямаше нито един признак на радост или на възторг, или на умиление, както беше при посрещането на българската войска преди 4 години. Местното население безмълвно наблюдаваше отминаващите партизани.

За кратко време артилерийският огън се възобнови, 9 български бомбардировача прелетяха над главите ни обратно на север към България. Нашите близки бяха някъде тук около артилерийските казарми. След циганската махала излязохме при телената ограда на казармата. Постовият ни каза, че преди ас ги видял и насочил към окопите насред лозята на Марковите кули отсреща ги наблюдавал как минават сухата река покрай казармата. Привлякло вниманието му, че жените пълзели под куршумите, а момиченцето във войнишките дрехи вървяло пред тях изправено и една от жените му се карала за това. А в воните имало и други семейства на военни.

Скоро видяхме нашите. Те се изкачваха нагоре по Марковите кули. Свиркахме им, те се обърнаха и тръгнаха надолу. А ние полегнахме на тревата от умората и напрежението на първия боен ден. Обаче жените ни се усъмниха що и пак тръгнаха нагоре. Изправихме се и пак им свирнахме. Най-после ни познаха и затичаха към нас. Страхът им бил от сръбски националисти. И ние ги видяхме под Марковите кули зад казармата набъбнало поле от цивилни мъже в тъмни дрехи, които като гарвани се готвеха може би да разграбят казармата при първа възможност. Тези мисли ми идват наум сега, след всичко преживяно и изпитано след 9 септември 1944 г. в Македония.

Започна да се мръква. Пищяха куршуми от разни посоки. Вървяхме в подножието на Марковите кули към с. Варош за казармата. Вляво от нас сред полето догаряха с ярки пламъци гарата, две влакови композиции и царевичните ниви наоколо. Възмутена от поведението на укрили се в окопите с жените и децата си наши офицери, жена ми разказваше, как тя ги молела да ги преведат през Марковите кули в нашата казарма и накрая ги упрекнала, че ако съм бил, щял съм да изоставя всичко лично и да спася техните семейства.

По тъмно се прибрахме в казармата. Научихме, че вече са пленени 300 германци, голямо количество моторни коли и всичките германски складове в града. Минохвъргачната рота на полка с щурм превзела окопите на германската противовъздушна батарея в окрайнината на с. Варош. На кратьк митинг поради липса на офицери избрахме Войнишки комитет. За първата ми бойна проява — пленяването на 11 германци, ме избраха за негов член. Въодушевлението ни бе огромно. Още в първия ден защитихме славата на храбрата българска войска, бехме решение да освободим пленените ни другари в Битоля от германските войски.

Рано призори на 10 септември в чеганския полк се яви подофицерът авиатор Пейо Тодоров от Пловдивското летище. На връщане от бомбардировка южно Прилеп на 9 септември командирът на аероплана капитан Савов кацнал на германското летище, западно от с. Малко Койнаре, в Прилепското поле под претекст, че му свършвал бензинът. Савов му предложил да се предадат на германците. Пейо Тодоров стрелял в него с шмайзер и го ранил тежко. После избягал. Германците го преследвали с кучета, но той се скрил в някакво тресавище на р. Блато и се спасил. Оставихме подофицера Тодоров в района нашата казарма.

На 10 септември продължихме ожесточения бой с хитлеристите при барутните погреби, разсадника и в района на гарата. Противникът бе подкрепян Дългобойните му оръдия, разположени на позиция зад с. Селце, югоизточно Прилеп. Под нашия натиск и упоритите атаки окончателно очистихме града германския гарнизон. Остатъците му побягнаха, преследвани от нас, към местността Ушите на 3 км от Прилеп и по шосето за Битоля, а после към левия бряг на р. Черна по посока на с. Тополчани и с. Вашарица. Нашата артилерия беше непрекъснат огън но противника от Ушите — най-ниското място в района, образувано от раздвояващите се хълмове на една скалиста рамка, стари чак до р. Черна над с. Тополчани. На тези позиции боят продължи до 13 септември 1944 г. с нашия нарастващ натиск срещу германците. През нощта срещу 12 септември направихме едно дълбоко разузнаване в тила на противника, в което участвах и аз. Открихме, че силите на противника непрекъснато нарастват от прииждащите към Битоля и от Гърция германски войски.

В боевете на 13 септември успяхме да натикаме германците до самата река. След обяда очистихме от тях и левия бряг на р. Черна. Те отстъпиха западно от реката — там, където р. Блато се вливаше в Черна и започваше нейния голям завой на юг през Битолското поле. Това бяха и последните ни усилия за спасяване на нашите другари от германския концлагер в Битоля. Заехме позиция по линията с. Кадино село — над с. Тополчани — през с. Рувце до с. Марул. Същия ден привечер от града се появиха малочислени и слабо въоръжени жени две така наречени партизански „бригади". Те взеха участие в последните боеве от 14 до 17 септември 1944 г. при с. Алинци. Липсваше им боен опит за позиционна война. Бяха на храна към нас и постоянно искаха ту патрони, ту пушки или бомби. Но и самите ние бяхме притеснени с оръжието — разполагахме с няколко гранатомета, минохвъргачки, малко леки и тежки картечници. Водехме главно пушечен огън. Голяма помощ ни оказваха нашите скъпи братя — артилеристите от 15-и дап, за които винаги си спомням с благодарност.

Използвахме случая и от името на войнишкия комитет помолих комисаря на партизаните да бъдат освободени и върнати в полка пленените от партизаните войници-чеганци при гара Богомила и в Брод. Той ни отказа категорично. Такова било нареждането на Главния партизански щаб за Македония!?

Ние разбирахме своята отговорност за този български край и воювахме с непоколебима воля в почти пълно обкръжение. Германски оръдия стреляха по нашите позиции южно от града. От 13 септември те загърмяха от запад към Голямо и Малко Койнаре и от северозапад откъм с. Мажучище. Германците събираха сили в Битоля и постепенно запълваха по данни на разузнаването долината на р. Вардар — Мариово, Кавадарци, Неготино зад Селечка планина. Предвид сравнително слабите ни сили на 14 септември трудоваци и нестроеви войници почнаха да копаят окопи за нова позиция около Прилеп. Особено се укрепяваше районът около шосето и жп линията Прилеп — Битоля. Хитлеристите същия ден проведоха атака, подкрепени с артилерийски огън от юг и от запад. Те не можаха да ни мръднат от позициите, които ние отстоявахме твърдо и ожесточено. Отблъснахме всички опити да пробият нашата отбрана. На 14 септември настъпи известно затишие. Възложиха ми да евакуирам трофейните моторни коли от казармата и събраните там български семейства на военни и административни служители в Прилеп до лесничейството на Бабуна планина по шосето за Велес. С червена лента на ръката командвах евакуацията под непрекъснатия грохот на артилерията. На последната кола последни качих жена ми и двете ми деца. На обратния път откарахме с моторните коли и бойни припаси на нашите позиции. Обслужихме с тая цел и нашите артилеристи.

На 15 септември сутринта от извършеното нощно разузнаване стана известно, че германска моторизирана колона се точи от с. Баница за Битоля на разстояние от 30 км. По-късно научихме, че в нея влизала и СС бронирана дивизия „Принц Ойген", на която ние първи препречихме пътя за Велес-Скопие—Белград. Този ден масираният удар на германските оръдия ни нанесоха големи поражения: разрушени окопи, ранени и убити чеганци. Виждаше се подготовка за решително настъпление на хитлеристите. Скоро започна атаката. В боя се включи и нашата авиация, която атакува стремително батареите на германците на позицията им западно от Завоя на р. Черна при с. Чепигово. Подир обяд тя нападна и разстрои настъпващата срещу нас моторизирана колона, която се движеше по шосето Битоля—Прилеп. Един български аероплан бе свален, екипажът му загина пред очите ни.

 

Срещу позициите на 45-и пехотен чегански полк, 9-и и 10-и граничен подучастък и малобройните партизани се нахвърлиха настървено повече от 5 германски дружини, подкрепяни от артилерия. По нас започнаха да стрелят и далекобойни оръдия, намиращи се извън обсега на нашата артилерия зад с. Прилепец и с. Здравец — от юг и югоизток. Германска артилерия ни нападна и откъм с. Мажучище. Боят беше тежък, с проливане на много кръв. Особено големи загуби понесоха атакуващите ни хитлеристи — над 300 убити и ранени преброихме пред нашите окопи. И нашите загуби не бяха малки — бе убит най-добрият ни тежкокартечар и още 10 други момчета, ранените надхвърлиха 20 души. Нощем с колите извозвахме ранените в болницата на Прилеп.

На 16 септември 1944 г. при изгрев слънце хитлеристи, превъзхождащи нашите сили много пъти, до 2 полка, ни атакуваха от юг, по шосето Битоля—Прилеп. Те разполагаха и с бронирани коли, срещу които нашата артилерия стреляше със шрапнелни снаряди. От с. Чепигово, току-що завзето от германците, и с. Загорани от нашата позиция настъпваше около една германска дружина с батарея, рота бронирани коли и бронирани оръдия. Друга дружина, подкрепена с артилерия, напираше в посоката с. Канатларци—с. Рувце. Денят почерня от изстреляните снаряди. Пищят куршуми от автоматичното оръжие на германската пехота — шмайзерите, опрени на коремите, тракат непрекъснато като шевни машини. Но ние упорито не отстъпвахме позициите си, твърдо стояхме по местата си, отговаряхме със силен пушечен, минен и картечен огън по напиращия противник.

Голяма помощ ни оказваше авиацията, а нашите артилеристи от 15-и дап бяха неуморни и непобедими труженици в боевете съвместно с пехотата на 145-и пехотен чегански полк. Заедно с тях ние твърдо отстоявахме позициите си. В село Лагово, завзето от германците на 17 септември, бе разположена батарея, която почти във фланг биеше по нашите окопи и ни нанесе големи поражения — много разрушени окопи и 15 души убити и ранени. Поради силно оределия ни строй късно вечерта на 17 септември бяхме принудени да се оттеглим на предварително изкопаните за 3 дни позиции край Прилеп по шосето Битоля—Прилеп и в района на гарата.

В непосредствената отбрана на град Прилеп и в боевете в самия град (8—20 септември 1944 г.) бяхме само пехотата на прославилия се вече тук 145-и пехотен чегански полк и още повече прославилите се артилеристи от 15-и дап. Защитата на Прилеп започна на 18 септември рано сутринта. Германците; настъпваха от Битоля с огромни сили срещу Прилеп и към Плетварския проход, от района на Кавадарци и Неготин. Тътенът на оръдията им отекваше по цялото Прилепско поле. Напразно се опитваха те в тоя ден да завладеят града от юг по шосето Битоля—Прилеп. Нашият силен и точен картечен огън от двете страни на шосето ги задържаше далеч от окопите ни. Артилеристите на 15-и дан поразяваха атакуващите германски колони. С обединени сили ние преграждахме пътя на фашистките войски на север към Велес—Скопие—Белград. При атаките на германската пехота, която упорито отблъсквахме, виждахме

потни, зачервени лица на чужденци, чувахме пиянски крясъци и на български език, чувахме и албански балисти (фашисти) да се провикват: „Кок шкип, инат булгаре" (албанска глава, български инат) — останала от времето на турското робство характеристика. Албанските балисти неудържимо се хвърляха в атака — Та нали им бе обещана от хитлеристка Германия цяла Западна Македония — Дебър, Струга, Охрид, Гостивар.

На 19 септември под неистовия натиск на силно превъзхождащия ни противник отстъпихме в югоизточната част на града и с боеве при Корзото не пропуснахме да завладее града. На 20 септември боят се усили и ожесточи, германски батареи в района на Прилепската гара водеха силен артилерийски огън по града и нашите позиции. След обяд огънят достигна най-голяма сила. Оределите редици на чеганци бяха атакувани от германска и албанска пехота с български военни униформи, взети по всяка вероятност от нашите пленници в Битоля. Но чуждоземците си личаха и в този реквизит. Привечер те успяха да ни обкръжат. С ранените по средата ние направихме ежова или кръгова защита и с насочени срещу обкръжилия ни противник пушки, с настръхнали като бодли на таралежи щикове, с викове „Напред, на нож!" и „Ура!" пробихме техния обръч. Макар и затруднени от умората на боя, след 6-километров ход през нощта ние достигнахме Бабунския проход в района на с. Мукос. Бяхме изпълнили достойно заповедта на командващия българската войска генерал Маринов, която гласеше: „При невъзможност да задържите Прилеп, оттеглете се с боеве за печелене на време към района на с. Мукос—Кръстец—Степанци. 8 септември 1944 г." Три дни повече бяхме защитавали град Прилеп от безчисления брой на противника и неговата техническа мощ.

И на новите позиции най-много ни липсваха тежки картечници. Бяхме и без патрони за оцелелите. Очаквахме нашата авиация с парашути да спусне тежки картечници и патрони от България, но в тези последни боеве за Прилеп не я виждахме над главите си. Така и не получихме необходимото ни оръжие.

Отбраната на Бабунския (Присадския) проход започна на 21 септември и трая три дни (21—23 септември 1944 г.). Шосето Прилеп—Велес се извиваше из Бабунските височини нагоре към сравнително ниския и широк проход. При нас Бабуна се оказа висока около хиляда метра и бе достъпна за оръдия и бронирани машини. Бяхме оставили преден пост в горичката при къщичката на лесничея вдясно от шосето, който обаче се завърна при нас преди атаката на германците. Много трудно бе да се устои под масираните удари на германската артилерия, пехота и на танковете.

В този ден (21 септември) германски оръдия, разположени в района на Прилепската гара, водеха силен огън по нашите нови позиции, както и по :ъседите ни 10-и и 9-и граничен подучастък. Огънят им беше разрушителен. Германска пехота се съсредоточаваше в града, който се виждаше оттук като ла длан. Започналите атаки на германска и албанска пехота срещнаха твърдия и упорит отпор на чеганци. Стреляха германски батареи и от самия град. На Плетварския проход, отляво зад Козяк, гърмеше артилерийски двубой на германските оръдия и 15-и дан. Нашите артилеристи там заели позиция при с. Плетвар. Случайно до нас стигна слухът, че на 19 септември 1944 г. се очаквало помощ от Кавадарци да дойдат 1200 войници от 54-и пехотен битолски полк е 55-и пехотен охридски полк начело с командира на 54-и пехотен полк полковник Цанев. Но те не дошли, въпреки че изпратили преди това офицер за връзка, вероятно тук били разбити от силните германски войски. За нас беше радостно съобщението, че 1200 души наши другари на 9 септември 1944 г. все пак са пробили смъртоносния обръч и са се спасили от плен.На 22 септември 1944 г. рано заранта германците откриха огън с батареите си, разположени югоизточно (дошли от Кавадарци батареи) от град Прилеп, и от запад откъм с. Мажучище. По атакуващата ни германска и албанска пехота ние стоварихме своя картечен, минен и пушечен огън. В този бой беше разбита с попадение на един снаряд последната ни минохвъргачка. Германска батарея, инсталирана отляво по височините на Козяк, откри силен артилерийски флангов огън по граничните подучастъци и по 45-и пехотен чегански полк. Неочаквана и за нашите артилеристи бе стрелбата на дългобойната батарея, разположена от двете страни на шосето Прилеп—Велес в подножието на Бабуна. По обяд срещу нас запълзяха десет танка. Германската пехота пъргаво ги следваше. Земята наоколо се тресеше от попаденията на снарядите на германската артилерия от града, от района на гарата и оръдията на мощните танкове.Над тях прелитаха снарядите на дългобойната им батарея от подножието на Бабуна. Нашият съсредоточен пушечен и картечен огън накара излязлата отстрани на танковете германска пехота да залегне. Артилеристите на 15-и дап дадоха преграден шрапнелен огън. Всичко завря пред танковете — гейзери от пръст и камъни хвърчаха нагоре. С надежда очаквахме намесата на нашата авиация. Неизвестно защо нея я нямаше. Танковете бавно се оттеглиха назад. Германската артилерия усили своя огън.

Настъпи топлата нощ на последните усилия на Прилепския гарнизон да спре германската лавина, придвижваща се от юг на север. Не знаехме, че през същата нощ партизанската интернационална дивизия при с. Плетвар ще напусне своите позиции, ще оголи защитата на 15-и дап и по този начин ще открие пътя на германските войски през Плетварския проход по шосето Прилеп—Градско—Тиквеш.

 

ОТТЕГЛЯНЕТО

 

В 6, 00 ч. сутринта на 23 септември 1944 г. започна новата атака на германската пехота, подкрепяна със силен оръдеен и минометен огън от града, откъм с. Мажучище и от дългобойната батарея под Бабуна. Фланговият огън от височините на Козяк беше много точен и убийствен за нашите защитници. Нагоре срещу нас напираше по шосето Прилеп—Велес пехота, срещу която ние усилихме нашия пушечен и картечен огън. Артилеристите на 15-и дап разстроиха техните редици. Пехотата бе задържана, а после бавно се спусна надолу.

 

Към 10, 00 ч. дойде тревожната вест, че партизаните са се измъкнали от с. Плетвар и Плетварският проход се намира в германски ръце. Появи се опасност да бъдем нападнати в най-скоро време откъм тила. По същото време стана известно, че има заповед от 22 септември 1944 г. за оттегляне в посока на селата; Лисич—Оморане—Чашка на командира на 15-а пехотна охридска дивизия полковник Младенов. Трябваше да напуснем позициите си. Остана да ни прикрива 10-и граничен подучастък. Артилеристи от 15-и дап разрушаваха оръдия. Сега вече отпаднаха моите задължения към войнишкия комитет. Почти последни с другаря ми военния музикант Васил напуснахме окопите. Спуснахме се надолу по шосето. Изглежда интендантските части на 15-а пехотна охридска дивизия първи бяха узнали и първи бяха започнали оттеглянето си по шосето за Велес. Може би с надеждата да изпреварят с конските впрягове бронираните германски машини и да спасят ценното за България и българската войска дивизионно имущество. Пътят за Велес се оказа свободен.

 

http://macedonia-history.blogspot.com




Гласувай:
7



1. germantiger - 1
20.01.2019 01:55
червена фалшивка - в аквки детайли е измисляно няма как да конкретизираме

подобни фалшивки руснаците имат бол - разкази на победители още през юни-шли 1941

в същото време като отрвориш архивите четеш, че са яли бой както се казва, но в техните ртазкази и лъжекниги още на 22 юни са побеждавали, ама как моля ти се

...

и така - фалшивката в това:

На 9 септември 1944 г. Прилепският гарнизон с 1100 войници и 2-ра дружина на 45-и пехотен чегански полк с над 800 войници, 9-и и 10-и граничен подучастък в ожесточени боеве задържа огромните сили на хитлеристите, превъзхождащи ни многократно в жива сила и бойна техника.

ЛЪЖА - ЗАЩО Е ЛЪЖА

ДРУГАРЯ НЕ ПОСОЧВА КОИ ПОЛКОВЕ ИЛИ ДИВИЗИИ СА СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ

ЯВНО ЩОМ СА ПРЕВТЪЗХОЖДАЛИ МНОГОКРАТНО, ТО ГЕРМАНЦИТЕ ТРЯБВА ДА СА ДИВИЯ ИЛИ ДВЕ - ВЪВ ВСЯКА ДИВИЗИЯ ИМА 2 ПЕХ ПОЛКА

ГЕРМАНЦИТЕ В МАКЕДОНИЯ ТОГАВА НЕ СА ДИВИЗИИ И СА В НЕПЪЛЕН СЪСТАВ

втора фалшивка

Срещу позициите на 45-и пехотен чегански полк, 9-и и 10-и граничен подучастък и малобройните партизани се нахвърлиха настървено повече от 5 германски дружини, подкрепяни от артилерия.

ГЕРМАНСКИ ДРУЖИНИ НЯМА, ОЩЕ ПОВЕЧЕ "ИЗЧИСЛЕНИ" ОТ ДРУГАРЯ КАТО 5, ЯВНО ЖЕЛАЕ ДА СЪЗДАДЕ КАРТИНА ЗА ЗНАЧИТЕЛНИ ГЕРМАНСКИ СИЛИ ПО ТИПИЧНИЯ СИ БЪЛГАРСКИ МАНИЕР

Вече към 14, 00 ч. се намерихме под кръстосания артилерийски огън. Водех Димо по тесни улици и сокаци. На някои места пълзяхме. Отивахме към „Корзото", в самото леговище на противника.

НЯМА КРЪСТОСАН АРТОГЪН - ИМА ЗАГРАДИТЕЛЕН, ФЛАНГОВИ ИЛИ КРЪСТОСАН ФЛАНКИРАЩ НО НАСТИЛЕН ИЛИ НАВЕСЕН НО В ОГНЕВИ КОТЕЛ - ЗА ДА НАРЕЧЕШ КРЪСТОСАН ОГЪН ТО ТРЯБВА ДА "ВИДИШ" ИЛИ ЗАСЕЧЕШ НАПРАВЛЕНИЯТА ОТ КОИТО ТЕ ОБСТРЕЛВАТ - ТИЯ СУИМПАТЯГИ НЕ СА "ВИЖДАЛИ" КАК ИМ "ЛЕТЯТ" И "ПАДАТ" СНАРЯДИТЕ В ТЕСНИ УЛИЦИ И СОКАЦИ, ОГЪНЯ ЯВНО Е БИЛ НЕПРИЦЕЛЕН, НЕИНТЕНЗИРЕН И НЕ НА ПОРАЖЕНИЕ

цитирай
2. germantiger - 2
20.01.2019 02:07
От двора изскочи на противоположната улица хорх с някакъв есесовски генерал вътре. После научихме, че това бил командирът на специална германска част, прочистваща пътя на оттеглящите се от Гърция германски войски.

ЛЪЖИ И СЛУПОСТИ - ЕСЕСОВСКИ ГЕНЕРАЛ, КОЛКО УДОБНО И ФИЛМОВО, ДРУГАРЯ НИТО Е РАЗЛИЧАВАЛ ЕСЕСОВЦИ С КОИТО В МАКЕДОНИЯ НЕ СЕ Е СБЛЪСКВАЛ ДОТОГАВА, НИТО БИ РАЗПОЗНАЛ СС ГЕНЕРАЛ, ОСОБЕНО ГЕНЕРАЛ, ДЪРЖА ДА СПОМЕНА, ЧЕ ГЕНЕРАЛИТЕ НЕ СА ПРОСТО ГЕНЕРАЛИ, А ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ И ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК, В СС ЗВАНИЯТА ИМАТ ДРУГА ТЕРМИНОЛОГИЯ

След силен артилерийски обстрел по нашия полк в казармата на Тютюневия институт

ТУК КАКТО И НАДОЛУ В ТЕСКАТ ОБСТРЕЛА Е ПОЧТИ ВИНАГИ СИЛЕН, А ГЕРМАНЦИТЕ ПОЧТИ ВИНАГИ СА МНОГОБРОЙНИ - ТИПИЧНИ БАЙКИ И ЛЕКСИКА ПОЗНАТА ОТ ОНОВА ВРЕМЕ ЩО ИДЕ РЕЧ ЗА ВРАГ ОСОБЕНО ГЕРМАНСКИ

БЪЛГАРИНА КАТО ВОЕНЕН МУЗИКАНТ НЕ ВОЮВАЛ ДОТОГАВА НЯМА БАЗА ЗА СРАВНЕНИЕ КАКВО ЩЕ РЕЧЕ СИЛЕН ОБСТРЕЛ - ТОВА Е СУБЕКТИВНО ДОРИ, МНОГО МЕ ЗАБАВЛЯВА И ЛАФА ЗА ДЪЛГОБОЙНИТЕ ГЕРМАНСКИ ОРЪДИЯ... ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗАСЕЧЕ ИЛИ ЗНАЕ РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ СПОМЕНАТИТЕ ПОСЕЛ В ТЕСКАТА НАСЕЛЕНИ ПУНКТОВЕ - МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ АРТИЛЕРИЯТА НЕ Е ДЪЛГОБОЙНА И НЕ Е ОРЪДЕЙНА

СПОМЕНАВАМ - ПРЕЗ ВСВ НЯМА ДЕЛЕНИЕ НА ДЪЛГОБОЙНА ИЛИ ДАЛЕКОБОЙНА, А ОРЪДИЯ Е ЕДНО, ГАУБИЦИ ДРУГО, ДРУГАРЯ ИДЕЯ Е НЯМАЛ КОЙ ГО ОБСТРЕЛВА, НИТО ИМА ПОЗНАНИЕ ЗА ГЕРМАНСКАТА АРТИЛЕРИЯ ТОГАВА В ДЕТАЙЛ

НО ДРУГАРЯ ВИНАГИ Е СМЕЛ СПОМЕНАВАЙКИ МНОГО ГЕРМАНЦИ И СИЛЕН ОГЪН

Започна да се мръква. Пищяха куршуми от разни посоки.

КАТО СИ НЕКАДЪРНИК ТИ ПИЩЯТ ГЛАВИТЕ ОТВСЯКЪДЕ - КУРШУМИТЕ ПИЩЯТ ИЛИ ТРЕЩЯТ НО НЕ ОТ РАЗНИ ПОСОКИ - АКО Е ТАКА ИЛИ СИ В КОФТИ ПОЛОЖЕНИЕ ЗАЛЕГНАЛ И СИ ВЗЕТ НА ПРИЦЕЛ ИЛИ СИ ОБХОДЕН, ОБХВАТА ИЛИ ОБКРЪЖЕН

ПРЕЗ НОЩА НА ДРУГАРЯ СА МУ ПРАЩЯЛИ СТРЕЛБИ НАЙ-ВЕРОЯТНО В ДАЛЕЧИНАТА, КОИТО СТРЕЛБИ СА КОНТРОЛНИ И СА ЧАСТ ОТ "ШУМОВИЯ ФОН" НА ВЕЧЕРТА - СТРЕЛЯЩИТЕ ИМА КАКВО ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ПРЕЗ НОЩА И БЕЗПОКОЯЩ ОГЪН, ПРОСТРЕЛВАТ СЕ РЕПЕРИ, НЕУТРАЛНА ЗОНА, СЪМНИТЕЛНИ ОБРКТИ, МЕСТА, ОСВЕТЯВА СЕ ИТН ИТН
цитирай
3. germantiger - 3
20.01.2019 02:16
На кратьк митинг поради липса на офицери избрахме Войнишки комитет. За първата ми бойна проява — пленяването на 11 германци, ме избраха за негов член. Въодушевлението ни бе огромно

АХААА ДРУГАРЯ ОТ ВОЙНИШКИ КОМИТЕТ, ЕХ КОЛКО АВРОРСКИ, ЧЕРВЕНО, ДРУГАРСКО, ТО ОФИЦЕРИТЕ СА ПОРАЖЕНЦИ, КАК Е ПРОПУСНАЛ ДА ГО СПОМЕНЕ... МИТИНГ, ЧЕ И С ГЛАСУВАНЕ И ТО С МУЗИКАНТ НАЧЕЛО... И НИЕ ВЕРУЮЩИТЕ

ТА КЪДЕ ЛИСПВАТ ОФИЦЕРИТЕ ДРУГАРЯ НЕ ПИШЕ НИЩО - ЗАЩО

ИЛИ КАТО ОНЯС ТРЕЛЯЛ В САВОВ ЛИ БЕШЕ ПО-НАДОЛУ В ТЕКСТА

300 ПЛЕНЕНИ ГЕРМАНЦИ, ВЕРОЯТНО 30, НО ЕДНА НУЛА НЕ ПРЕЧИ ОТЗАД

В боевете на 13 септември успяхме да натикаме германците до самата река. След обяда очистихме от тях и левия бряг на р. Черна. Те отстъпиха западно от реката — там, където р. Блато се вливаше в Черна и започваше нейния голям завой на юг през Битолското поле. Това бяха и последните ни усилия за спасяване на нашите другари от германския концлагер в Битоля.

НАТИКАХМЕ, А ТЕ ОСТЪПИХА - КОЕ СЕГА - СМАЗАХМЕ ГИ В СМИСЪЛ НАТИКАХМЕ, А КАТО СА НАТИКАНИ КАК ТАКА ТЕ ОТСЪПИХА, ЩОТО СЕ ОТСТЪПВА ОРГАНИЗИРАНО И В НЯКАКЪВ РЕД ОСОБЕНО АКО СИ ПРИТИСНАТ КЪМ РЕКА

ТАКА И НЕ РАЗБРАХ ОСВОБОДИЛИ ЛИ СА ОНЕЗИ В БИТОЛСКИЯ ЛАГЕР, ЯВНО НЕ... А ЗАЩО, НАЛИ ДОСЕГА БЯХА ПОБЕДИТЕЛИ И ГРОМЯХА ВРАГА - ОБЯСНЕНИЕ ЗАЩО НЕ СА МОГЛИ ПОВЕЧЕ ИЛИ? КАК ТАКА СЕ СПИРАШ ПОБЕДИТЕЛЮ ВМЕСТО ДА ОСОВОБОДИШ ДРУГАРИТЕ СИ?

Ние разбирахме своята отговорност за този български край и воювахме с непоколебима воля в почти пълно обкръжение. Германски оръдия стреляха по нашите позиции южно от града. От 13 септември те загърмяха от запад към Голямо и Малко Койнаре и от северозапад откъм с. Мажучище

НИКАКВО ПЪЛНО ОБКРЪЖЕНИЕ, АКО СИ В ТАКОВА СПИРАТ ПРОФЮДОВОЛСТВИЕ И АМУНИЦИИ, ЕВЕНТУАЛНО ТИ ПРЕДЛАГАТ ДА СЕ ПРЕДАДЕШ ИЛИ ТЕ УДРЯТ ОТ НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ

СЛЕД ПЪРВОТО ШАШКАН Е НА ДРУГАРЯ ВЕЧЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ОПРЕДЕЛЯ ТОЧНО ОТКЪДЕ ГЕРМАНСКИТЕ СТРЕЛЯТ И КЪДЕ СА АРТПОЗИЦИИТЕ ИМ , ВЕЧЕ СЕ Е ПОНАУЧИЛ И Е ПО-ТОЧЕН, НЕ ГО ГОНИ НОЩНОТО ШУБЕ
цитирай
4. germantiger - 4
20.01.2019 02:21
Хитлеристите същия ден проведоха атака, подкрепени с артилерийски огън от юг и от запад. Те не можаха да ни мръднат от позициите, които ние отстоявахме твърдо и ожесточено. Отблъснахме всички опити да пробият нашата отбрана. На 14 септември настъпи известно затишие. Възложиха ми да евакуирам трофейните моторни коли от казармата и събраните там български семейства на военни и административни служители в Прилеп до лесничейството на Бабуна планина по шосето за Велес. С червена лента на ръката командвах евакуацията под непрекъснатия грохот на артилерията. На последната кола последни качих жена ми и двете ми деца. На обратния път откарахме с моторните коли и бойни припаси на нашите позиции. Обслужихме с тая цел и нашите артилеристи.

ЗАБЕЛЕЖИ ЛЕКСИКАТА - ХИТЛЕРИСТИ, ПО-НАГОРЕ КУЧЕТА ГОНЯТ ЕДИН... КАКТО СИ ТРЯБВА ЗА ГАДНИ ГЕРМАНЦИ, ИНТЕРЕСНО ЗЩАО НЯМА СТАЛИНЦИ, ДИМИТРОВЦИ ИТН

ГЕРМНЦИТЕ НЕ ПРОВЕЖДАТ АТАКА - ТОВА Е ДЕМОНСТРАЦИЯ С ЦЕЛ ДА СЕ РАЗКРИЯТ БГ ПОЗИЦИИТЕ И ОГНЕВИТЕ БГ ТОЧКИ

БЪЛГАРИТЕ СА СЕ ОКОПАЛИ - СТАТИЧНИ СА, ОНБСТРЕЛВАТ ГЕРМАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ С БОЙ ЧРЕЗ КОЕТО ГЕРМАНЕЦА РАЗКРИВА БГ ОГНЕВАТА СИСТЕМА И

И...........................

НА ДРУГИЯ ДНЕ СЛЕДВА ЗАКОНОМЕРНОТО: ГЕРМАНЦИТЕ РАЗБРАЛИ КЪДЕ СА ПОЗИЦИОНИРАНИ БЪЛГАРИТЕ ГИ МАЧКАТ С ОГЪН И ТАКА - БЪЛГАРИТЕ СА СТАТИЧНИ И ОСТАВАТ НА ПОЗИЦИЯ - ГРЕШКА

Този ден масираният удар на германските оръдия ни нанесоха големи поражения: разрушени окопи, ранени и убити чеганци. Виждаше се подготовка за решително настъпление на хитлеристите. Скоро започна атаката. В боя се включи и нашата авиация, която атакува стремително батареите на германците на позицията им западно от Завоя на р. Черна при с. Чепигово. Подир обяд тя нападна и разстрои настъпващата срещу нас моторизирана колона, която се движеше по шосето Битоля—Прилеп. Един български аероплан бе свален, екипажът му загина пред очите ни.
цитирай
5. germantiger - 5
20.01.2019 02:27
Срещу позициите на 45-и пехотен чегански полк, 9-и и 10-и граничен подучастък и малобройните партизани се нахвърлиха настървено повече от 5 германски дружини, подкрепяни от артилерия. По нас започнаха да стрелят и далекобойни оръдия, намиращи се извън обсега на нашата артилерия зад с. Прилепец и с. Здравец — от юг и югоизток. Германска артилерия ни нападна и откъм с. Мажучище. Боят беше тежък, с проливане на много кръв. Особено големи загуби понесоха атакуващите ни хитлеристи — над 300 убити и ранени преброихме пред нашите окопи. И нашите загуби не бяха малки — бе убит най-добрият ни тежкокартечар и още 10 други момчета, ранените надхвърлиха 20 души. Нощем с колите извозвахме ранените в болницата на Прилеп.

БЪЛГАРИТЕ СА ПРИСТРЕЛЯНИ ПРЕДНИЯ ДЕН, РАЗКРИТИ СА ОТ ГЕРМАНСКАТА ДЕМОНСТРАТИВНА РЕКОН АТАКА И СЕГА ВЕЧЕ ОГЪНЯ Е ТОЧЕН И БГ ТЪРПЯТ ЗНАЧИТЕЛНИ ЗАГУБИ

ЗАБЕЛЕЖИ, ЧЕ АВТОРА САМ СЕ ОПРОВЕРГАВА

КАКТО ПОМНИМ НАГОРЕ ТОЙ ПИШЕШЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА В ПОЧТИ ПЪЛНО ОБКРЪЖЕНИЕ, А ЗАБЕЛЕЖИ КАК В ТОЗИ И ПРЕДИШНИТЕ АБЗАЦИ ПОДНАСЯТ БОЕПРИПАСИ, ТРАНСПОРТИРАТ НАСЕЛЕНИЕ, РАНЕНИ ЧЕ И ТРОФЕИ - ПРИ ЕДНО ПОЧТИ ПЪЛНО ОБКРЪЖЕНИЕ ТОВА БИ БИЛО УБИЙСТВЕНО

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЪМ ПРАВ - НИКАКВО ОБКРЪЖЕНИЕ, А ВЕРОЯТНО ОБХВАТ

На 16 септември 1944 г. при изгрев слънце хитлеристи, превъзхождащи нашите сили много пъти, до 2 полка, ни атакуваха от юг, по шосето Битоля—Прилеп. Те разполагаха и с бронирани коли, срещу които нашата артилерия стреляше със шрапнелни снаряди. От с. Чепигово, току-що завзето от германците, и с. Загорани от нашата позиция настъпваше около една германска дружина с батарея, рота бронирани коли и бронирани оръдия.

НЯМА БРОНИРАНИ ОРЪДИЯ, А ЩУРМОВИ ЩУРМГЕШЮТЦЕ, ИДЕЯ НЯМАМ КАКВО Е ВИДЯЛ ИЛИ ИЗМИСЛИЛ АВТОРА

ОТНОВО ФАНТАЗИИТЕ С КОИТО ТОЙ ОПРЕДЕЛЯ ВРАГА - ДО ДВА ПОЛКА, ЧЕ И ДРУЖИНИ, ПОВТАРЯМ ДРУЖИНИ НЯМА ПРИ ГЕРМАНЦИТЕ, КАКВО АВТОРА ВИЖДА И КАК СИ ГО ПРИПОЗНАВА...
цитирай
6. germantiger - 6
20.01.2019 02:36
Денят почерня от изстреляните снаряди. Пищят куршуми от автоматичното оръжие на германската пехота — шмайзерите, опрени на коремите, тракат непрекъснато като шевни машини. Но ние упорито не отстъпвахме позициите си, твърдо стояхме по местата си, отговаряхме със силен пушечен, минен и картечен огън по напиращия противник.

ГЕРМАНСКАТА ПЕХОТА НЯМА ШМАЙЗЕРИ, ТОВА Е ЖАРГОН, ИМА MP - МАШИНЕНПИСТОЛЕ НА КОЕТО КАЗВАТЕ АВТОМАТИ

И !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

В ГЕРМАНСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ АВТОМАТ ИЛИ ЩУРМОВА КАРАБИНА КАКТО КАЗВАТ ГЕРМАНЦИТЕ ИМА САМО КОМАНДИРА НА ОТДЕЛЕНИЕТО, ЕВЕНТУАЛНО 2 КАРТЕЧНИЦИ

АВТОМАТ НЕ СЕ ОПИРА НА КОРЕМА - ТЪОВА Е ЕПОХАЛНА ГЛУПОСТ - ТОВА ВЛИЗА В СТУДЕНСТКИТЕ БИСЕРИ

ДА ПРЕВЕЖДАМ ЛИ ГЕРМАНСКИ ХАНДБУХ ЗА СТРЕЛБА С МП !!!!!!

Та нали им бе обещана от хитлеристка Германия цяла Западна Македония — Дебър, Струга, Охрид, Гостивар.

КАКВО ОБЕЩАНИЕ, КАКВИ ГЛУПОСТИ, КОГАТО ГУБИШ ВОЙНАТА, КАКВИ АЛБАНЦИ, ЧЕ ТЕ СА ТОЛКОВА ПРОСТИ, ЧЕ И ЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ ОБЕЩАНА - КОЯ - ТАМ КЪДЕТО ЖИВЕЯТ И СА ЖИВЕЛИ АЛБАНЦИ ЛИ И БЪЛГАРИНА ИМА ПРОБЛЕМ С ТОВА, А НА НЕГО ЩЕ ДА МУ ОБЕЩАВАТ, НО НА ДРУГИТЕ ЙОК...

Макар и затруднени от умората на боя, след 6-километров ход през нощта ние достигнахме Бабунския проход в района на с. Мукос. Бяхме изпълнили достойно заповедта на командващия българската войска генерал Маринов, която гласеше: „При невъзможност да задържите Прилеп, оттеглете се с боеве за печелене на време към района на с. Мукос—Кръстец—Степанци. 8 септември 1944 г." Три дни повече бяхме защитавали град Прилеп от безчисления брой на противника и неговата техническа мощ.

ВСЪЩНОСТ НЕ

ВЪЗПШОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО - БЪЛГАРИТЕ В НАЧАЛОТО УСПЯВАТ, ПОСЛЕ ГЕРМАНЦИТЕ СЕ РЕОРГАНИЗАИРАТ, СЪБИРАТ СИЛИ И ВОЮВАТ АКТИВНО, С ИНИЦИАТИВА, ДОКАТО БЪЛГАРИТЕ СЕ ОКОПАВАТ И ИЗПАДАТ В "ГЛУХА ОТБРАНА" МСЛЕД КОЕТО ГУБЯТ ЗАКОНОМЕРНО
цитирай
7. germantiger - финално
20.01.2019 02:44
В този бой беше разбита с попадение на един снаряд последната ни минохвъргачка. Германска батарея, инсталирана отляво по височините на Козяк, откри силен артилерийски флангов огън по граничните подучастъци и по 45-и пехотен чегански полк. Неочаквана и за нашите артилеристи бе стрелбата на дългобойната батарея, разположена от двете страни на шосето Прилеп—Велес в подножието на Бабуна.

БЪЛГАРИТЕ ВЕВРОЯТНО НЯМАТ ЗАПАСНИ ПОЗИЦИИ, НЯМАТ УКРИТИЯ И НЕ ПРАКТИКУВАТ СМЯНА НА ПОЗИЦИИ, КОЕТО ГИ ПРАВИ УДОБНА МИШЕНА - ЗАКОНОМЕРНО АРТИЛЕРИЯТА ИМ Е РАЗБИТА И ВЗЕТА ПОД ПРИЦЕЛЕН ОГЪН ДАЛИ С АРТНАБЛЮДАТЕЛИ, ДАЛИ ЗАСЕЧЕНА С АИР/АРТИЛЕРИСЙКО ИНСТРУМЕНТАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ ИЛИ ПРОСТО ТЯ СЕ "ВИЖДА КАТО НА ДЛАН" ОТ ГЕРМАНЦИТЕ

Настъпи топлата нощ на последните усилия на Прилепския гарнизон да спре германската лавина, придвижваща се от юг на север. Не знаехме, че през същата нощ партизанската интернационална дивизия при с. Плетвар ще напусне своите позиции, ще оголи защитата на 15-и дап и по този начин ще открие пътя на германските войски през Плетварския проход по шосето Прилеп—Градско—Тиквеш.

НЕ ЗНАЕТЕ ЗАЩОТО НЯМАТЕ СВРЪЗКА, НЯМАТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, ДА НЕ БИ ДА СЕ САБОТИРАТЕ ЕДНИ - ДРУГИ ?! ЦЯЛА ДИВИЗИЯ СМЕНЯ ДИСЛОКАЦИЯТА СИ, ПОЗИЦИИТЕ СИ, ИТЗТЕГЛЯ СЕ, ОТТЕГЛЯ СЕ, МАНЕВРИРА ИЛИ КАКВОТО И ДА Е И ТИ НЕ ЗНАЕШ ?!

И ТОВА ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ВОЙНАТА НЕ Е ПОДВИЖДА, НЕ Е С ПРЕКЪСНАТИ ТИЛОВЕ И КОМУНИКАЦИИ, НА ТАКЪВ ТЕРЕН ИТН

И ТАКА - ТЕКСТА Е ЧУДЕСЕН ПРИМЕР ЗА ТОВА, КОЕТО СЕ Е СЛУЧВАЛО В ПЪРВАТА ФАЗА НА ВОЙНАТА

ЛЪЖИ, ГЕРОИЗИРАНЕ, А ИСТИНАТА Е ОБИКНОВЕНО ПО-ДРУГА И НЕЛИЦЕПРИЯТНА

А ЧЕ ГЕРОИЗЪМ И ИНЦИДЕНТНИ ПОБЕДИ Е ИМАЛО, РАЗБИРА СЕ ДА

ПРИМЕРА ОБАЧЕ НЕ Е ТАКЪВ, другаря не е лъгал на едро
цитирай
8. germantiger - рекапитулация
20.01.2019 02:52
Конкретика за ВСВ:

- германски снайпер на брод при Вардар задържа няколко дни български роти, забавя цял полк

- засада в която български PZ4 са ликвидирани в горист масив на път преминаващ през него, след което българите във войната ползват изключително и само леките чешки Pz38

- отново поразяване на бгтанкова част на жплиния върху насип в Унгария - екипажите горят втанковете, оцеляват обгорени мисля само 3 души ако добре помня прочетеното

- отделно епизоди в Македония вградски бой отново от германски снайпери поразили бгтанкови екипажи над люковете

- бгпарашутисти които при стражин-страцин губят почти целив си състав след десантиране пред германски картечен обстрел и позиции

- 7 сс див. „принц Ойген” не е разгромена, продължава да се изтегля и тогавашния командващ дори се издига - получава след нея корпус за лидиране, той пише и книга за Принц Ойген дивизията - Отто Кумм

- германците разглеждат бойните действия на Балканите срещу България като успешни (във всички книги които съм чел и това е било засегнато), но НЕ скривайки разбития тил на 7 сс дивизия
цитирай
9. germantiger - точката от мен
20.01.2019 02:52
ПО ЧЕРВЕНО ВРЕМЕ БЪЛГАРИНА ЛЪЖЕШЕ В ПОЛЗА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ И ПИШЕШЕ, ЧЕ ГЕРМАНЕЦА ИМАЛ НАД 103 000 ЖЕРТВИ СРЕЩУ 34 000 БЪЛГАРСКИ! ИСТИНАТА Е ЧЕ ГЕРМАНЕЦА ГУБИ СРЩЕУ БЪЛГАРИНА ПОД 10 000, А БЪЛГАРСКИТЕ ЗАГУБИ СА ВЕРОЯТНО КЪМ 50 000!

Отваряме признатия от руснаците и по червено време Мюллер-Хиллебрандт, който в своя фундаментален тритомен труд за Веермахта посочва загубите по ТВД (Театър на военните действия), които за Балканите са съответно 36 327 от 1941 г. до 30.11.1944г. Забележете – това са германските загуби от минималните при победите над Сърбия и Гърция от 1941 г. през високите срщеу партизаните най-вече сръбски години наред, до боевете през 1944 г. с кой ли не на Балканите. За всичките тези години те за малко над 36 000 срещу всички! Не са сетили руснаците които още по червено време издаваха германеца да го „коригират” или фалшифицират в полза на българските лъжи – смешно и жалко. 36 000 германци паднали за 4 години срещу всички реално срещу българската лъжа за 103 000 германски загуби само срещу българите и само за няколко месеца! Истината е различна – тя е за 1 фриц по 4-5 балканци.

БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТ Е МЕРЗАВЕЦ! ЗА ТОВА ТОЙ ЛЪЖЕ ВЕРОЛОМНО, БЕЗСЪВЕСТНО И С РУСИЗЪМ – МЕРЗКО! БОКЛУКА НЕ СЕ СВЕНИ ДА ПОДМЕНЯ ИСТОРИЯ В СОБСТВЕНА УГОДА.
цитирай
10. germantiger - първия плюс за постинга е от мен
20.01.2019 03:11
за един елементасрно подготвен военен като започне да чете текста и моментално усеща откровените глупости, неясноти или попълването на дупки в реалността от автора

много малко българи се стремят към истината и подлагат на критика когато четат за свои победи в миналото, за един специалист обаче веднага лъсва мита или заблудата - не в този конкретно случай, а пиша по принцип

този текст е сравнително ок въпреки моите забележки към него

в този текст е показана победата и загубата
цитирай
11. germantiger - ГИ САЙЕР - ПОЛОВИН ГЕРМАНЕЦ И SS - ОВЕЦ превод от мой стар постинг
20.01.2019 03:30
Много хора научават за войната без излишни неудобства. Те четат за Вердюн или за Сталинград, не съзнавайки какво значи това, седейки в удобно кресло, с крака към топлата камина и готвейки се за делничната им работа на следващия ден. За война трябва да се чете по принуда, в неудобно място, седейки в кален окоп. За войната трябва да се чете в трудно време, когато всичко е против теб и сякаш „върви наобратно”... За войната трябва да се чете късно нощем, въпреки умората, недоспал

Ние не искахме да умрем и бяхме готови да убиваме и избиваме, сякаш предварително мъстейки за самите себе си... Умирайки, ние усещахме злоба, че не можем още повече да убием за всеки от нас

Ние хукнахме към края на траншеята, където един руснак стоеше с вдигнати ръце, току-що хвърлил пистолета си, а на дъното на окопа се биеха двама души, Единия от тях също беше рунска и размахваше голям нож над притиснатия под него, който беше един от нашите. Двама от нас взехме на прицел противника с вдигнатите ръце, а младия обер-гефрайтер скочи в окопа и удари в шията другия със спаьорна лопатка... Германеца, който беше под него се измъкна от окопа, макар да беше облян в кръв. В една ръка държеше руския нож, а с другата се опитваше да спре кръвотечението си... „Къде е? – злобно изкрещя той - Къде е онзи, другия?” с поклащане и неравна крачка той стигна до пленника. Преди, който и да му попречи, той заби ножа в корема на замръзналия руснак... Не е лесно да убиеш хладнокръвно човек... ПОнякога от укритията се показваха войници, за да се предадат в плен и всеки път се повтаряше една и съща трагедия. По заповед на лейтенанта ни, Краус уби 4, зудетеца – 2, от 17-а рота – знаехме за 9 убити. Младия Линдберг, който от начало на нашето настъпление беше в панически страх... взе картечницатана Краус и срита двама болшевики в ямата. Нещастниците молеха за милост, но Линдберг в пристъп на извънредна ярост продължаваше да стреля в тях пак и пак докато не замлъкнаха...
цитирай
12. germantiger - ОЩЕ ГИ САЙЕР
20.01.2019 03:34
НИе знаехме, че руснаците не вземат. Или те или ние. За това ние с Халс хвърлихме гранати по опитващи се да размахат бял флаг... руските пленници бяха използвани често за заравяне на мъртвите. Обаче в тях се появи навик да ограбват покойниците... Пленник, който хващаха да краде от мъртъв германец, подлежеше на разстрел. Специалните разстрелващи отряди нямаше, офицера просто застрелваше престъпника на място... Ние видяхме мъж поодпрял се на една стена. Лицето му наполовина беше обърнато към нас със сплъстена обрасла брада... Въртху себе си не носеше униформа или знак... Лявата му ръка беше окървавена, а от дрехите му също се просмукваше кръв... Гласа на фелдвебела ме върна към реалността „Партизанино! – крещеше той – Знаеш ли какво те очаква?” Завлякохме партизанина на улицата, където нашия лейтенант ни видя и погледна брадатия... „Кой е този?” „Руснак, майн лойтнант. Партизанин”... „Въобразяваш ли си, че ще се занимавам с тоя боклук?”... проехтяха два изстрела.

Войниците бяха обляни в кървава пот. След седмица луди усилия, воййника попадаше в болница или се зачисляваше в дивизия и отиваше на война... Ние научихме, че в германската армия някои думи имат значение различно от „значението им”. Например думата изнемощялост нямаше нищо общо с „изнемощялостта” в цивлиния живот и всичко онова, което чух като оплаквания след войната...
цитирай
13. germantiger - ДА ЗАВЪРША С ПОЛОЖИТЕЛНОТО ЗА БЪЛГАРИНА
20.01.2019 03:48
ПЛЕНИЛ ЛИ Е ГЕРМАНСКИ ЩАБ - ЯВНО ДА

ПРОЯВИЛ ЛИ Е ИНИЦИАТИВА - НЕСЪМНЕНО И ТО УСПЕШНА

АКО Е НЯМАЛО ОФИЦЕРИ И СА КОМАНДВАЛИ НЯКАКВАИ ВОЙНИШКИ КОМИТЕТИ, ТО ТЕ СА СЕ СПРАВИЛИ ПОВЕЧЕ ОТ УСПЕШНО СПОРЕД ТЕХНОТО ОГРАНИЧЕНО ЗНАНИЕ И ЛИПСА НА ОПИТ

ВЪПРЕКИ ОБЪРКАНАТА ПОЛИТИКА И МОТИВАЦИЯ БЪЛГАРИТЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАТ И СЕ БИЯТ, МНГОО ДРУГИ НАЦИОНАЛНОСТИ НА ТЯХНО МЯСТО НЕ БИХА ВЛЕЗЛИ В БОЙ
цитирай
14. rustam - Когато се пише за войната,
20.01.2019 13:07
трябва да се прави максимално точно и стигнато. Какво значи това "батальонът "Щрошке"? Иначе се дава повод за развихряне на логореята от страна на вманиачени блогъри.
Във Вермахта няма традиция подразделения да се кръщават с лични имена. Щрошке е просто командирът на германския батальон в Прилеп, който впоследствие вика подкрепления.

И като пишеш "нацистка Германия", не можеш да противопоставяш "България". Или "царска България", или просто Германия и България.
цитирай
15. didanov - благодаря за анализа
20.01.2019 13:33
germantiger написа:
ПЛЕНИЛ ЛИ Е ГЕРМАНСКИ ЩАБ - ЯВНО ДА

ПРОЯВИЛ ЛИ Е ИНИЦИАТИВА - НЕСЪМНЕНО И ТО УСПЕШНА

АКО Е НЯМАЛО ОФИЦЕРИ И СА КОМАНДВАЛИ НЯКАКВАИ ВОЙНИШКИ КОМИТЕТИ, ТО ТЕ СА СЕ СПРАВИЛИ ПОВЕЧЕ ОТ УСПЕШНО СПОРЕД ТЕХНОТО ОГРАНИЧЕНО ЗНАНИЕ И ЛИПСА НА ОПИТ

ВЪПРЕКИ ОБЪРКАНАТА ПОЛИТИКА И МОТИВАЦИЯ БЪЛГАРИТЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАТ И СЕ БИЯТ, МНГОО ДРУГИ НАЦИОНАЛНОСТИ НА ТЯХНО МЯСТО НЕ БИХА ВЛЕЗЛИ В БОЙ

все пак това са спомени на участник в бойните действия а не урок по военна тактика и теория. Бойни дружини са съществували като единица в нашата армия - дали е имало съветска корекция в полза на пропагандата е трудно да се каже, но е доста вероятно да е било така. Същото (преувеличаване на успехите с цел пропаганда) обаче би трябвало да важи и за немската страна.
цитирай
16. didanov - термините нациски и фашистки
20.01.2019 13:38
rustam написа:
трябва да се прави максимално точно и стигнато. Какво значи това "батальонът "Щрошке"? Иначе се дава повод за развихряне на логореята от страна на вманиачени блогъри.
Във Вермахта няма традиция подразделения да се кръщават с лични имена. Щрошке е просто командирът на германския батальон в Прилеп, който впоследствие вика подкрепления.

И като пишеш "нацистка Германия", не можеш да противопоставяш "България". Или "царска България", или просто Германия и България.

вероятно са добавени по-късно от цензурата и не са оригиналния език на разказващия.
цитирай
17. germantiger - ++
20.01.2019 14:04
хубаво е да правиш разлика между

ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ - отделение, взвод, рота

ЧАСТИ - батальон, полк, бригада

СЪЕДИНЕНИЯ - дивизия, корпус

ОБЕДИНЕНИЯ - армии, група армии/на изток му викате фронтове по вашему

като не знаеш нещо - питай - не е срамно капут
цитирай
18. germantiger - финално за днес вероятно
20.01.2019 14:09
утре съм готов да продължим дискусията, която е "във вид на урок" от моя страна

след минути отивам да тренирам и навън

...

за лъжите - не, не важи "еднакво"

ЗАЩО ИСТОРИЯТА НА „ПОБЕДИТЕЛИТЕ” ЛЪЖЕ, ИСТОРИОГРАФИЯТА НА ПОБЕДЕНИТЕ ПОЧТИ НЕ

1. Съветската „историография” и тази на запада бе победила – тя можеше и си позволяваше мега лъжи – такива каквито само победител би могъл – лъжа в числа, заличаване на факти и дори цели сражения (днес това руснаците в десетки книги си признават и то трудове на полковници и генерали комунисти, не иде реч за Виктор Суворов, Игор Бунич и подобни комерспоръчкови комикси)

Германските военни и историци трябваше да превиват гръб (някои не го правеха) да храчат по себе си, те и сега го правят – както германец плюе по себе си едва ли друг може да го стори – ако трябва извинение за нещо – „германия” ще се наведе – за наводненията в Китай, за студа в Сибир, за глада в Етиопия – въобще Германия е виновна за всичко преди, днес и за всичко което още не се е сътояло!

2. Съветската „историография” следваше линията на партията, която знаем права е дори когато съгреши – линията на партията е права, дори когато е начупена, „та” историците пееха в хора на неизбежното, закономерното и ясно бъдеще – целия свят щеше да е червен както бяха доказали Маркс и Ленин, всичко щеше да е световна революция някога си и при всички положения големия червен брат беше прав. Историографията за войната трябваше да обслужва това и го правеше.

Германските бивши военни и писачи трябваше без съмнение да охрачат Адолф, покрай него военната машина, себе си дори, но пък можеха и да се оправдаят с него в отделни случаи. ИСТИНСКА ГЕРМАНСКА ИСТОРИЯ НЯМАШЕ И НЯМА, ЗАЩОТО НЯМАШЕ И НЯМА ГЕРМАНИЯ – както казва djovanna38 днешна Германия е менте Германия – германци след 1945г. няма.

3. Манталитета на съветски галош расъл в средна Азия или на великоруска ушанка, въобще надъхан от комунизъм паанславянин лъже нива над бивш германец, манталитета да си винаги голям, най-отгоре, при всички положения прав, победител, богатир, непобедимая и легендарная е познат. Помня петилетки в които тук задминавахме Мерцедес с Москвич или БМВ със Зазка... въобще Булгар-рено смаза АУДИ ;)

Манталитеа на германеца като професионалист, като внимание към детайла, като пунктуалност и конкретика пред източното лаладжийство е като фундаментален германски паметник над славянското фразьорство и фантазьорство – той се забелязва дори днес в професионализъм, подреденост или просто ред и правила.

С „ДВЕ ДУМИ”
ПОБЕДИТЕЛЯ МОЖЕШЕ ДА ЛЪЖЕ, ПОБЕДЕНИЯ ЕДВА ЛИ
ПОБЕДИТЕЛЯ БЕШЕ НАДЪХАН ОТ КОМУНИЗЪМ, НАЦИЗМА БЕШЕ БИТ
ПОБЕДИТЕЛЯ КАТО ЧОВЕК ОТ ИЗТОК ЛАЛАШЕ КАКТО ЛАЛА И ДНЕС
цитирай
19. анонимен - История която си описал е много тъжна (2)
20.01.2019 14:39
българския войник е бил накаран най-позорно да се нахвърли срещу своя брат по оръжие, германската армия. Представи си психологическия стрес, с години политическата пропаганда е убеждавала българските войничета, че германците са нашите най-верни бойни другари, братя по оръжие, и една заран получават заповед да ги застрелят, в гръб както се е случило, без дори да им дадат възможност да се приберат по домовете си, което всъщност те са се опитвали да направят на път за Германия.

Поради липсата на национална стратегия българския войник за съжаление често е бил използуван като курва и си е проливал кръвта за антибългарски интереси. Няма да се анализирам политиката на мекотелото Борис Фердинандов Курубурготски, който се включва в безумната далавера на идиота Хитлер, тръгнал на нов колонизационен поход в Европа, а в последствие играе порочен хазарт с бъдещето на България като лисиче мекотело обявява война на САЩ и Британия, факт който руската бляда изкусно използува за да заграби държавата и опоска народа ни през 1944 г., няма да коментирам и подлизурската роля на руските мекерета, нарекли се 'комунисти', които се нахвърлиха като побеснмели животни срещу собствения си народ, екзекутираха десетки хиляди, повечето без съд и присъда, ограбиха съседите си ни превърнаха в най-верния сателит на престъпната Совецка империя, която чрез продажните ДС мутри които онаследихме от мушарето на неграмотния ром Тодор Живков продължава да осакатява народа ни.

Ще ти задам няколко въпроса Диданов, след като българската армия даде над 25,000 жертви в последните месеци на 2СВ, спомогна за освобождението на Гърция, освободи това което днес се нарича Македония, жертва хиляди български войни за да освободи Югославия, проля кръвта си в Унгария и победоностно достигна Австрия, къде са днес паметниците на загиналите български войници по територията на освободените държави, подвизите на които ти така възторжено описваш???

@russofil
цитирай
20. анонимен - История която си описал е много тъжна (2)
20.01.2019 14:45
Не само, че няма паметници на загиналите български войници на територията на бивша Югославия, но в българските учебници по история старателно се избягва да се даде ясна представа на децата за делата на своите деди и мародерската роля на руската бляда по нашите земи в края на 2СВ и след това, докато в същото време в България до днес стърчат като грозно бесило паметници на оупатора Альошката (както вие майничките галено го наричате)... с шмайзера в ръка за да плаши населението, който нахлу в НЕУТРАЛНА България, кла, изнасилва, ограби българския народ и го превърна в дойна крава, процес който продължава и до днес чрез несъбиране на данъци ( в размер на милиарди) от руските олигархични фирми върлуващи на наша територия, като Лукойл, а чрез тези БЪЛГАРСКИ пари руската окупационна бляда поизкупи Черноморието и се поготвя да повтори 'кремълски вариант' на балканска територия.

Паметниците за 'подвизите' на руската бляда на територията на България са издигнати през периода на ОКУПАЦИЯТА ни от войските на СССР (което ти сам заявяви в предишен пост). Не смяташ ли че е кртайно време паметниците на руските окупационни бляди, които техните послушни марионетки нацвъкаха като кокоши лайна из цялата страна, и ги накичиха с лъжата 'освободители' трябва да се разрушат за да покажем на младото поколение, че за да имаш национално достойнство и да бъдеш уважаван от другите народи, ако си свободен да решаваш никога не трябва да търпиш паметници издигнати от (машите на) окупаторите. Нали според руското мекере, вашия гербаджийски кмет Тотев, паметника на Альоше трябваше да бъде съборен преди започването функцията на Пловдив като 'европейска столица'?

Каква стана тя бре майничке Диданов, защо не го събаряте позорния паметник на окупатора от Съветска русия, оказа се че културната столица на Европа ежедневно осъмва под дулото на автомат шпаген, който мародера Альошката от империята на СССР най-нахално е насочил към покорното цивилно население пъплещо под миризливия му руски ботуш?
цитирай
21. didanov - редактиран коментар на germantiger do rustam
20.01.2019 15:49
в гермаснката армия има традиция и особено в германския Веермахт да се дава име на лидер, герой, военен

пример - дивизии на имената на Горг фон Фрундсберг и Гьотц фон Берлихинген, на Хоенщауфен, полкове като това с името на Теодор Айке, отделно в германската традиция преди Третия Райх цели съединения на името на аристократи и принцове

през ВСВ германски танкови групи носят имената на Гудериан, Клайст, Роммел, отделно батальони и кампфгрупи - батальонни групи носят имената на временните им командири примерно кампфгруппе Пайпер, Баке итн
цитирай
22. didanov - интересно как използваш същия език, който са използвали другарите в речите си
20.01.2019 16:48
анонимен написа:


Ще ти задам няколко въпроса Диданов, след като българската армия даде над 25,000 жертви в последните месеци на 2СВ, спомогна за освобождението на Гърция, освободи това което днес се нарича Македония, жертва хиляди български войни за да освободи Югославия, проля кръвта си в Унгария и победоносно достигна Австрия, къде са днес паметниците на загиналите български войници по територията на освободените държави, подвизите на които ти така възторжено описваш???

@russofil

но да отговорим на въпросите - сам признаваш, че българската армия НАСИЛА ВОЮВА срещу отстъпващите германски войски. Това е едно от условията на примирието-капитулация. Войниците както преди са вярвали на пропагандата за "братята по оръжие", сега започват да се надяват, че именно тези бойни действия ще помогнат на България да избегне съдбата на победена страна. НО уви, Сталин решава друго.
Българската войска наистина е посрещната като освободител в Македония още през 1941г. и то благодарение на Германия. След това нашите бяха принудени да "освободят" терена за сърби и гърци.
България спомогна Германия да завладее и окупира Югославия и Гърция. След това трябваше да поддържа реда в дадените за администране територии, а това значи преследване и борба с партизаните. За това едва ли някой (освен македонските българи)ни е възприемал като освободител след септември 44г. за което въпреки дадените жертвинеможе да става дума за паметници на загиналите. В Австрия, победена във войната до ден днешен в центъра на града стои великолепен паметник на падналите съветски войници, и въпреки антируската пропаганда в момента никой не предлага да се премахне. Защото народът помни, а политиците им не продажни клакьори.
Смятам, че по земите на Македония би трябвало да има паметници на нашите войници, но за това се изисква и политическа воля и силна народна памет. Нещо което ни липсва до ден днешен. За това пък си имаме паметник на загиналите сюзнически летци, бомбардирали София. Каква ирония само.
цитирай
23. didanov - не съм привърженик на принципа :"За Русия или лошо или нищо"
20.01.2019 16:56
това са пропагандни трикове, които макар и да съдържат доза истина , нямат цел историческата истина. Така че "майничка русофил" изтрий си пяната от устата и вземи нещо против руски бяс.
Нека не забравяме, че основна вина за всички наши беди, носят "българската фашистка и комунистическа бляда" ако мога така да се изразя.
цитирай
24. germantiger - финално
21.01.2019 09:57
ОТ ДИДАНОВ

В Австрия, победена във войната до ден днешен в центъра на града стои великолепен паметник на падналите съветски войници, и въпреки антируската пропаганда в момента никой не предлага да се премахне. Защото народът помни, а политиците им не продажни клакьори.

ОТ МЕН

наивник - това е най-мекото което мога да ти напиша

австрийските политици са независими?

не са продажни автстрийските и германските политици да добавя?

мислиш, че има австрийска политика в смисъл на истина за всв

има ли нейде политика и възпитание към то истината за всв

в центъра на берлин има евреийски мемориали, до берлин има трептоу парк

какво помни народа на австрия и по специално във виена - 100 хиляди изнансилени виенчанки - засвидетелствано в исторически изследвания и то ОФИЦИАЛНИ

не бери грижа - и български паметниц ще има ако решат, виж германския няма да има, но теб какво те е.. за германските

или има викаш няколко германски дребни, никакви, не чествани официално, не за сила през всв, добре добре...

някой имаше против да има паметници на американски летци - що бе

някой имал против да имало на едно тепе турски паметник - ама що бе

да си чувал че "част" от народа в македония също помни с хубаво германците

ти сериозно ли не си наясно с нарочната гавра и извратено възпитан ие на маса германски и австрийски поколения в себеперверзия и непочит към героите им

какви бяха те - непродажни, че и не били клакьори
цитирай
25. germantiger - +
21.01.2019 20:51
23. didanov - не съм привърженик на принципа :"За Русия или лошо или нищо"

"ПЪТЬОМ" дфа отбележа

забелязъл, си че този "принцип" за германия беше 45 години тук в бг и нз изток за история, че и не само в история

за германия лошо или нищо

същия е и до днес в холивуд що иде реч до история

просто питам дали ти е убягнало това или вероятно дори греша и тук се е думала и писала истинна история за всв применро?
цитирай
26. didanov - Австрия има достатъчно неща с които да се гордее
21.01.2019 22:19
не случайно е най-добрия град за живеене през последните години, от тях можем само да се учим - как да пазим културните, исторически ценности и да лавираме умело между Запада и Изтока. Не случайно австрийците не са в НАТО, и поддържат добри отношения и с Русия. Знаят как да играят с големите и как да си пазят интересите, нещо което българите не умеем.

цитирай
27. didanov - да има нещо вярно, но само когато става дума за Световни войни и особено ВСВ
21.01.2019 22:25
germantiger написа:
23. didanov - не съм привърженик на принципа :"За Русия или лошо или нищо"

"ПЪТЬОМ" дфа отбележа

забелязъл, си че този "принцип" за германия беше 45 години тук в бг и нз изток за история, че и не само в история

за германия лошо или нищо

същия е и до днес в холивуд що иде реч до история

просто питам дали ти е убягнало това или вероятно дори греша и тук се е думала и писала истинна история за всв применро?

но не съм чувал някой да плюе така върху Меркел както правят родните русофоби срещу Путин например. Не съм чувал да обявяват сегашна Германия за империя на злото и всички други подобни епитети които лепят на РФ.
цитирай
28. germantiger - ...
21.01.2019 23:02
26. didanov - Австрия има достатъчно неща с които да се гордее
22:19
не случайно е най-добрия град за живеене през последните години, от тях можем само да се учим - как да пазим културните, исторически ценности и да лавираме умело между Запада и Изтока. Не случайно австрийците не са в НАТО, и поддържат добри отношения и с Русия. Знаят как да играят с големите и как да си пазят интересите, нещо което българите не умеем.

напротив - отзад-напред

българите по-добре знаят как се лавира между изтока и запада, защото почти не дадохжа жертви в онази война и не бяха разрушени както беше срината австрия

австрия от империя през новото време остана едно нищо, докато България изгуби много по-малко в две световни войни като население и територии

австрийците не са в нато от време оно не поради техен гениален ход и дипломация, а защото бяха на границата на изтока и запада и така бяха решили победителите за тях, нека подчертаем че съветските войски бяха в австрия и австрия далеч не беше сигурна за западната сфера на влияние

отварял ли си, оптгръщал ли си истории на австеия - аз няколко, вкл. и имам книжни - та там ще видиш с какво се гордее австрия - в сила с почти нищо и именно като сила отсъствието на гордост не е случайно, а целенасочено, за сравнение българите бяха помпани и възпитавани с хан аспаруси, трилогии, филми, учбеници пълни с победи и без обелена дума за равносилните на тия победи поражения, освен мита за загубата в политика и германия като причини за поражения, в пбц и вбц много поражения просто отстъстваха от учбниците с цел възпитаване на бой и нож с ония там на запад и юг от бг - И ТАКА Е ПРАВИЛНО ДА БЪДАТ ВЪЗПИТАВАНИ МЛАДИТЕ С ТАЗИ РАЗЛИКА, ЧЕ ДНЕС ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ СМЕКЧИ, ЗАЩОТО СВЕТА СЕ ПРОМЕНИ, НО ТОГАВА СВЕТА БЕШЕ ДРУГ И С ТАЗИ РАЛЗИКА, ЧЕ ЧАСТ ОТ ПОРАЖЕНИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОКАЗВАНИ КАТО УРОЦИ В ПЪЛНИЯ ИМ НЕПРИЯТЕН "БЛЯСЪК" ЗА ДА РАСТЕШ КАТО ЗНАНЕИ И ПОУКА
цитирай
29. germantiger - ...
21.01.2019 23:08
нормално е да не се плюе германия като русия

първо германия няма, това е бита карта като сила и самостоятелност - това е само златна кокошка снасяща златни яйца като производител

германия вече е пречупена и тя не е враг а послушно курве на победителите

второ - по германия се плюеше 45 години както по русия и 100 години да се плюе няма да се стигнат тия гаври и висини както с плюенето по германия, а по русия се плюе под 30 години ив тия 30 години русия се и славослови - другата гледна точка си същестуива с русофили, руски сми в бг итн

понеже спомена меркел и путин, нека коригирам примера ти

ако според теб по путин се плюе повече отколкото по меркел, то...

по хитлер се плюе повече отколкто по 100 путинци

а про по хитлер и германия е най-плюта исторически и филмово като пропаганда, няма по-храчен народ и страна от онази както я наричат на изток и запад нарочно грешно и дните и другите - фашистка германия и нацистка германия

за сравнение трябва да се плюе от гледна точка на справедливостта сталинска русия повече от хитлерова германия, но не е така, също така трябва да се плюят повече или здраво тогава колониалните англия и франция в 1939г владели десетки племена и народи по целия свят, докато германия сритана от версайл е владяла почти само себе си, но тия владелци тъпчеши света са... демократи, добри, правилни

и така с две думи

няма по плюти от германия и хитлер

плюенето по русия е нищо с храченето по германия

а германия днес няма за това който иска плюе исторически без проблем
цитирай
30. didanov - напротив въобще не умеем да лавираме както трябва
23.01.2019 12:15
а го правим когато не трябва - както е с влизането ни в Тристранния пакт и преврата на 9-ти
австрийците може да не са империя, но това не им пречи да бъдат на първите места в Европа по показатели.
Не са в Нато именно поради стратегически причини - знаят, че трябва да разчитат на себе си и собствената армия ако искат да ги уважават. И определено си знаят интереса.
цитирай
31. didanov - колкото до пропагандното плюене
23.01.2019 12:19
то е еднакво отвратително без значение за кого става дума и няма много общо с историческата истина. Аз се стремя да се занимавам именно с нея.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2906144
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?