В книжката „Болестта като път” има интересни насоки как някои заболявания и психични проблеми могат да ни насочат към истински проблеми в душата ни, от които не сме се освободили. Но там не беше спомената завистта...

Дали някога ще дойде ден, когато и за нея ще се опитват да ни изписват лекарства – не зная. Или може би сме се примирили с нея като с нещо нормално?

Разбира се, не обичаме да усещаме как другите ни завиждат. Но поглеждайки в себе си, се е случвало и ние да изпитваме завист. Дали това значи, че сме зли?

 Напоследък си казвам, че завистта е следваща степен на това да ти хареса нещо, което принадлежи на друг. Тя идва след преценката ни, че не можем да имаме такова нещо.

Завистта сякаш трае в чист вид само миг и след това довежда своите помощници: Кражбата – директното отнемане на това, което искаш, злобата – желанието да направиш нещо лошо на обекта на завист, клюката – желанието да омаловажиш заслугите му, или в най-мирния случай: охладняването (стремежът да не виждаш често обекта на завист, за да не те боли толкова).

При всички тия случаи, завистникът е пленник... душата му се мъчи, съвестта го гризе, спокойствието бяга от него.

 Какво да се направи?

 Според мен първата стъпка е човек да признае пред себе си, че завижда за нещо. Втората стъпка е да повярваме, че не сме обречени да страдаме от завист, или да се крием от възможните състояния на болка.

Вероятно безсилната завист е едно отказване от борба, която дори бихме спечелили. А злобната завист вероятно е водене на борба срещу неправилния противник...

          Кой е всъщност противникът?

 Истината е, че на нас не ни трябват конкретно къщите, колите, предметите, талантите, любимия човек или децата на някого... Ние просто искаме душата ни да е пълна и да прелива, и предполагаме че ако имахме тия неща, това ще се случи! 

 Истината е, че душата може да прелива и в многообразни други състояния и придобивки, или пък дори в липси... защото липсата на покрив понякога означава Небе.

 А кой ще ни покаже къде да нахраним душата си? Понякога просто трябва да млъкнем и да престанем да крещим какво искаме, за да чуем какво ни се дава... То може да е семенце, но след време ще стане дърво, плодоносно дърво, което при това ще си е наше : )

Kak си обособила видове завист- безсилна , злобна!... Ценни, откровени и полезни разсъждения на глас. Според Майка Тереза най-коварните чувства са омразата и завистта. Ако енергията , която има в тях , стане градивна ... ехееее. България ще светне и без АЕЦ:)

коварните неща, бих добавила и "неверието". Не точно неверието в Бог, в Него под различна форма повечето хора вярват... но неверието че "нещо хубаво може да се случи именно на МЕН". Точно то е първият извор на завист, на безсилие...

Много пъти и на различни места съм го казвала - доста повече хора вярват в чудно изцеление /и се случва!/ отколкото хора вярват в каквото и да е друго добро мечтано нещо, че ще си намери път до тях, до живота им.

Придпочитаме да завиждаме, да страдаме, да одумваме другите че не са достойни за това, което имат.... Ами така е, за достойни, едва ли сме достойни, ама поне можем да сме благодарни! Днес е и такъв ден - на Благодарността.

Как да си проправи път мечтаното нещо само , ако ние не му проправим пътя ?! ?!Странно , но рекламата на Кока - кола е " Отвори път на щастието !"

някоя мъдра фраза само гали ушите ми, едва ли е напипала добре болното ми място. Ала когато погледна за какво завиждам, много по-ясно мога да си открия някоя затрупана мечта с отрязани крака.

http://www.sexnature.org/semejna-psihologiya/revnost-i-zavist-lekuvashtite-otrovi.html