Една публикация в новото сп. “Осем” ме кара да споделя неща, които досега считах за естествени или за лично мои особености. Всеки знае че децата обичат да се катерят, да тичат, да плискат вода... но аз имам и една „неженска” особеност, обичам гръмотевичните бури.

А в статията като мощен източник на отрицателни (зареждащи ни с енергия) йони бяха посочени именно гръмотевичните бури!

Тогава чак осъзнах, че една празнична заря, макар и най-красивата, изобщо не ме провокира да изляза от дома - искам да я гледам само с очите, плаши ме този шум и трясък; докато една буря напротив, ме привлича да изляза и да я възприема с цяло същество - спира ме само чувството за безопасност.

Като малка бях определила как се чувствам, бях опитала да намеря думи - чувствам се като дърво, което се радва, че ще го вали дъжд.

В статията като източници на енергия се описват близостта на водопад, изобщо течаща вода, също и определени местенца, кото през годините са били святи.. а аз още като малка установих, че много ме привличат определени скали, като майка ми споделя същото - имали са по нивите си скали и тракийски долмени, на които обичала да седи.

Друго, което и двете обичаме, е да ни вали дъжд - стига да не е студен. Уточнявам - не душ, а дъжд. Усещането в самата природа е различно, когато вали. Нещо става. Но не знаех какво...

За котките (отново наша обща слабост с майка ми) също съм чела, че отнемат неприятната енергия, но аз не бих го обяснила с типа на тяхната козина и т.н., а с нагласата на тия животинки благодарно да приемат обич и ласка.

Явно ние натрупваме прекалено много недадена обич... а е казано още от Христос, че който дава, той ще се насити. Даването явно е нашето естествено състояние, и ограничавайки се с постоянно нарастващи претенции към околните,  като „недостойни за нашето даване”, ние вероятно крадем от себе си...

В статиите за „енергийните места” като източници на лоши йони се посочват мониторите... Мога да посоча обаче и неутрализация на този ефект (все пак и аз работя осем часа на екран) - пак даването. Било е да напиша на някого писмо на същия този екран, или да свърша за някой друга полезна работа, и радостта и енергията отново да ме изпълнят.

 Относно телевизорите пише, че излъчват положителни (отнемащи от нашата енергия) йони независимо от посланието на излъчваното предаване. Това е интересно! Значи, според мен тук отново има нещо общо Даването. Само приемайки емоциите и информацията от телевизионните предавания, ние не даваме, ние не можем да общуваме реално с телевизора … в резултат, това ни изтощава, изнервя и деградира. Същото важи и за вестниците.

 Идва лято. Мнозина от нас ще посетят енергийни места, светилища, или просто своите близки в друг град... ще докоснем слънцето, водата, душите си.

Дано сме с нагласата, че не самите места ще ни излекуват, а реалното общуване, приемане и даване. Защото не само с хората, а и със святите места от нашето минало може да се общува - ако не приемем разказа на екскурзовода като досадна подробноност, отнасяща се само до миналото.