Прочетен: 2575 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2017 22:02
На фона на големите унижения които търпят чернокожите през "цивилизованата" 1962 година, въпреки болката за наскоро убития си жестоко от белите единствен син, Ейбълин намира в сърцето си обич и към това, петнайсето детенце.
Майката е нервна и педантична, иска дъщеричката преди всичко “да се държи прилично”, без да я гушка и докосва .. и дори се дразни че детето расте пълно и пухкаво, за разлика от фината линия, с която е надарена тя самата. (Докато също пълната, като почти всяка негърка, Ейбълин упорито повтаря на малката насаме: "Ти си красива. Ти си умна. Ти си Важна..." )
И в деня, когато семейството, подразнено че възрастната Ейбълин (с риск за живота си!) е дала материал за изобличителна книга за положението на чернокожите, я изгонва от работа, тя намира две минути да се сбогува с малката, и пак й повтаря: "Запомни за цял живот: Ти си красива. Ти си умна. Ти си Важна..."
papazovacopywrite.alle.bg
Какво донесе Нелсън Мандела на ЮАР?
Белите хора трябва да умрат!
Накрая неочаквано се появява висок и имотен кандидат, който дори без специални усилия наистина харесва девойката като жена и стават "гаджета"... но когато към края на историята тя му признава за съкровената си и тайна цел, да напише книга за Истината в отношенията черни-бели... той се отдръпва. Защото с баща му смятат да влязат в политиката...
Ала госпожица Скийтър е толкова развълнувана, че трудът й ще види бял свят, и ще промени мисленето на доста хора - че дори не страда колкото би трябвало да се предполага.