Много хубави моменти имаше във втората серия на филма, но тук ще споделя един.

Направи ми впечатление, когато Злият плашеше магьосника Гандалф: „Светлината не може да освети тъмнината…”

И в един момент си казах: „В някакъв смисъл едновременно е прав в това, което казва, и не-прав ...”

 Светлината ни е дадена, за да не се препъваме, за да виждаме нещата – полезни, вредни, препятствия или средства… или дори вдъхновяваща красота.

А когато в едно тъмно място светлината няма какво да освети – значи в това тъмно място наистина няма нищо, дори и опасност. Защото опасността е някаква духовна или материална реалност - и Светлината ще я изяви.

 Може би пък Злият искаше да откаже Гандалф да свети в тъмнината, защото тя не беше толкова тъмна и щеше да проличат жалките злобни мотиви на един паднал ангел?

Един ангел все пак е Творение, макар че поради мощта и свободата си, в книгата /и не само../ се опитва да се прави на равно с Твореца си…

 Разбира се, битката на Гандалф не беше срещу неговите собствени страхове, в книгите на Толкин това се вижда ясно – неговите изпитания са присъщи на благородните души: Страх за другите.

 Страховете му /и с основание!/ бяха от недостатъците на всеки земен род, особено за недостатъците отглеждани скрито в кралете и водачите, чрез които тия прекрасни родове скрито се покваряваха, променяха, отслабваха и накрая открито израждаха.

Относно тия недостатъци светлината имаше какво да освети, а тъмнината има какво да скрие…

 Много беше силно когато светлината с която Гандалф си служеше срещу Мрака, изгори даже собствените му ръце.

Дано сме наясно, че Светлината винаги е нещо повече от нас, а не ние да се изживяваме като „светлината”…

вечното изкушение на елфите "наша работа ли е това, или не е наша работа..."
Младите слушаха сърцата си, а старият елф слушаше страстите си, като прикриваше пасивността си зад привидна мъдрост.

когато негов гневен събрат започне с квалификациите "разбойник", "лъжец" ..
То все казваше: "Името му е Еди-как си".
Тоест - другият е личност, а не само твоята квалификация за него в момента...

Интересна гледна точка. Светлината е Истина, но повеечето хора не харесват и се боят от нея, вероятно защото съзнават, че не са съвършени и от това ги боли, комплексират се.Защото човек се осъзнава като Творец, тоест полубог. Наша работа ли е ? - не знам отговора на този въпрос, но кой го знае ? Само Бог. Да личност - няма идеал - у всеки има и светла и тъмна страна, защото дяволът е създал тялото, а Бог - душата )))

добри неща чрез тялото, като ни е оставил в него и някои животински нагони... но да си кажем право гладът или физическото желание са мнооого по-слаби врагове,

отколкото гордостта и злобата - които качества между другото не са присъщи на нито едно животно.

Гордостта и злобата обаче са недъзи на душата /човешката/, може би защото човек не е осъзнал, че най-божествената и творческа сила е любовта

/Властелинът на пръстените/ ми е като едно море със съкровища, в каквото и да се вгледа човек ...