Или, казано по друг начин, споделям ви причината за най-болезнените ми грешки /тия, с които нараняваме не себе си, а хората на които искаме да сме приятели/.

Няма какво да кажа, освен да замълча ... затова ще споделя мисъл на някой по-умен от мен в тази ситуация: 

"Никога не предлагай помощ, която ограбва човека от неговите собствени сили. Никога не настоявай да предлагаш помощта, така както ти я виждаш.
Остави човека или хората, които са в нужда, да разберат какво имаш да им дадеш и после изслушай какво искат от теб и дали са готови да го получат.

Предлагай помощ, която ти искат. Често даден човек или хора ще кажат или ще покажат чрез поведението си, че просто желаят да бъдат оставени сами на себе си, независимо какво ти мислиш, че можеш да им дадеш, да ги оставиш сами в този случай може да се окаже най-висшият дар, който можеш да им предложиш.

Ако по-късно се иска нещо друго, ти ще можеш да забележиш това и ще знаеш дали го притежаваш, за да го дадеш. Когато можеш, винаги го давай.
Но се стреми никога да не даваш нищо, което ограбва собствените сили на човека. Онова, което ограбва, предизвиква зависимост.
Истината е, че винаги има начин да се помогне на другите, който ги прави по-силни."

papazovacopywrite.alle.bg

"Съветът е като сняг: колкото по-меко пада, толкова по-дълго натрупва и толкова по-дълбоко прониква в ума"
- Самюъл Тейлър Колридж

"Хубавите неща се случват на тези, които вярват. По-хубавите се случват на онези, които са търпеливи. А най-хубавите неща се случват на тези, които не се отказват."

Антон Чехов