И ако е разбираемо понякога да не искаме мнения за своя живот, то е странно когато не допускаме хората да имат собствени мнения за техния си живот...
 

Но всичко това става не защото сме "лоши" - а вероятно защото сме свързани.
 

Някъде подсъзнателно ни е заложено, че мненията на другите изначално са създадени за да бъдат още един чифт очи, които да ни ориентират в реалността - и ние се сърдим когато някой ни изкара от мъглата в която за момента ни е хубаво.
 

Така също ни е заложено, че нашите мнения са важна част от живота на другите, и понякога дори е наш дълг да ги изкажем /без да ги налагаме/...