Постинг
08.04.2014 01:23 -
ЗАПОВЕД ИЛИ СЪВЕТ
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1733 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2014 01:25
Прочетен: 1733 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 08.04.2014 01:25
"НЕ пожелавай това, което е на ближния ти"
: един, сигурна съм прекрасен съвет от любящ Баща /който го възприема като заповед на жесток Бог, за него ще си остане заповед на жесток Бог/
Обаче никога, никога, никога не е заповядано - не обичай; не виждай в сърцето на другия; не изпитвай щастие от присъствието му. Това е голяма утеха.
Да, в повечето случаи няма документи за собственост над "нещата на ближния" ...
И ВСЕ ПАК невидимата граница, след престъпването на която започва болката - отначало за един, а после и за всички замесени ... СЪЩЕСТВУВА
Уви, знаем го.
Както съществува границата от която свършва тялото на един човек и почва тялото на другия. Може би тялото е нашето царство-господарство, нашият дял за контрол. Може би такива са и останалите "територии на ближния". Нещата в които е оставен да бъде творец. Дори лош творец - но творец. Защото не живеем за мимолетното щастие, а за вечните уроци.
Нали никой от нас не би искал съседите да вземат детето му и да го хранят по свое усмотрение.
Нещо такова е и за всички останали трайно наши неща.
Може би най-мъничкото с което е лесно да почнем, е да не прекъсваме "ближния" когато говори. Разбираемо. Не толкова трудно.. Признак на уважение и обич.
Е, така е и с всичко останало. Да си поддържа дома-мечта. Да общува с познатите си. Да отглежда децата си. Да обича половинката си.
Тия неща могат да му носят колкото щастие, толкова и нещастие, радост, затруднение и уроци.
И ако приемаме че този свят не е консуматорска маса, в която до 40-50г. трябва да опиташ повечето ястия, дори ако отнемеш нещо насила... а просто един важен клас в огромното училище на вечността, ще гледаме всичко по друг начин!
Ние сме създадени по Божий образ и подобие, затова имаме силата не само да обичаме, а и да оставим другите да управляват своя дял от живота без да се месим. Бог нали ни оставя? Дали не кипи гневът му когато сме неблагодарни, или коато нараняваме тия, които са дар в нашия живот... Но общо взето ни търпи.
Ако можехме да четем някогашната Образна реч, колко ли по-точни думи щяхме да имаме за същностите на нещата! Щяхме да разбираме и зачитаме тази граница, без "да се налага" да губим нито капка от любовта си...
Общо взето, хубаво ще е да си гледаме в нашата паница, и вместо да обвиняваме другите как са получавали от трапезата, и "какво са оставили за нас", да се попитаме кой именно е урокът, който ние лично трябва да научим в този клас от вечността.
А любовта в сърцата ни, която не иска да изчезва, или мечтите, които не искат да престават, да ни говорят само едно - че някои неща са вечни, просто защото ние сме вечни. Да ни говорят думи на утеха и успокоение. Да ни помагат да гледаме отвъд временното, защото сетива за това наистина има.
: един, сигурна съм прекрасен съвет от любящ Баща /който го възприема като заповед на жесток Бог, за него ще си остане заповед на жесток Бог/
Обаче никога, никога, никога не е заповядано - не обичай; не виждай в сърцето на другия; не изпитвай щастие от присъствието му. Това е голяма утеха.
Да, в повечето случаи няма документи за собственост над "нещата на ближния" ...
И ВСЕ ПАК невидимата граница, след престъпването на която започва болката - отначало за един, а после и за всички замесени ... СЪЩЕСТВУВА
Уви, знаем го.
Както съществува границата от която свършва тялото на един човек и почва тялото на другия. Може би тялото е нашето царство-господарство, нашият дял за контрол. Може би такива са и останалите "територии на ближния". Нещата в които е оставен да бъде творец. Дори лош творец - но творец. Защото не живеем за мимолетното щастие, а за вечните уроци.
Нали никой от нас не би искал съседите да вземат детето му и да го хранят по свое усмотрение.
Нещо такова е и за всички останали трайно наши неща.
Може би най-мъничкото с което е лесно да почнем, е да не прекъсваме "ближния" когато говори. Разбираемо. Не толкова трудно.. Признак на уважение и обич.
Е, така е и с всичко останало. Да си поддържа дома-мечта. Да общува с познатите си. Да отглежда децата си. Да обича половинката си.
Тия неща могат да му носят колкото щастие, толкова и нещастие, радост, затруднение и уроци.
И ако приемаме че този свят не е консуматорска маса, в която до 40-50г. трябва да опиташ повечето ястия, дори ако отнемеш нещо насила... а просто един важен клас в огромното училище на вечността, ще гледаме всичко по друг начин!
Ние сме създадени по Божий образ и подобие, затова имаме силата не само да обичаме, а и да оставим другите да управляват своя дял от живота без да се месим. Бог нали ни оставя? Дали не кипи гневът му когато сме неблагодарни, или коато нараняваме тия, които са дар в нашия живот... Но общо взето ни търпи.
Ако можехме да четем някогашната Образна реч, колко ли по-точни думи щяхме да имаме за същностите на нещата! Щяхме да разбираме и зачитаме тази граница, без "да се налага" да губим нито капка от любовта си...
Общо взето, хубаво ще е да си гледаме в нашата паница, и вместо да обвиняваме другите как са получавали от трапезата, и "какво са оставили за нас", да се попитаме кой именно е урокът, който ние лично трябва да научим в този клас от вечността.
А любовта в сърцата ни, която не иска да изчезва, или мечтите, които не искат да престават, да ни говорят само едно - че някои неща са вечни, просто защото ние сме вечни. Да ни говорят думи на утеха и успокоение. Да ни помагат да гледаме отвъд временното, защото сетива за това наистина има.
Тагове:
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
Спомен за Висоцки...
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
Спомен за Висоцки...
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
1.
syrmaepon -
Така е, но съседите са нужни понякога за помощ и колко хубаво би било да имаш такива, които да погледнат през твоите очи
08.04.2014 10:30
08.04.2014 10:30
"както не би искал съседите да вземат твоето дете и да го хранят по свое усмотрение"
цитирай" Животът е детството на нашето безсмъртие" - Гьоте
цитирай