Прочетен: 1852 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2014 22:08
Човекът бил много работлив, но и доста затворен. Рядко ходел на гости и рядко посрещал. Винаги имал нещо за вършене. Особено грижовен бил той към своята градина. Имал красиви цветя, полезни за домочадието зеленчуци, а някои неща изнасял и на пазара.
Кой знае защо, в последните години му докривяло като гледал как всяка пролет хората берат от някои надвиснали над улицата клони на неговата череша.
„Те не са се грижили за нея”, казвал си недоволно той. - „А и като късат, защо поне не се отбият да ми благодарят?”
И тъй като мисълта се забила като трънче в ума му и му причинявала болка, той намислил да окастри черешата така, че никой извън оградата вече да не бере от клоните й.
Речено-сторено. Едно лято той окастрил черешата откъм пътя и докато се радвал на клоните, които останали да гледат към двора му, забравил да замаже с боя раните от отсечените клони. В черешата се заселили червеи, и до пролетта голяма част от нея изсъхнала. Останали само правите клони нагоре към небето, от които похапвали птиците. Останала на стопанина и хубавата сянка на черешата.
„Каква глупост направих” - мислел си той. „Какво толкова имаше, ако някой си набере шепа череши без да ми каже; пък и хората не са свикнали да се отбиват при мен - нали винаги работя и не искат да ми пречат. Дали и на тях тази пролет ще липсва черешата?..”
Точно си мислел това, и на вратата му се почукало. Един от съседите му се отбил да го види и да попита как е. При това носел малка фиданка.
„Захванах я от твоята череша. Тя дава най-хубавия плод в селото, а миналата година тази издънка беше се показала отвън пред оградата ви. Вместо да я оплевя, реших да я отгледам. Сега ще се радвам отново да я посадиш в двора си, ти знаеш как да се погрижиш добре за нея.”
Стопанинът се зарадвал на госта, но не взел дръвчето.
„Посади го ти. А аз ще те науча как да го гледаш. Така хем ще идвам у вас да се виждаме, хем ще споделяме плода на черешата когато започне да ражда. А кой знае, може и моята череша да пусне нови фиданки от дълбоките си корени.”
автор: Павлина Папазова