В наше време думата „помазан“ обикновено се свързва с „избран, благословен за специална мисия“. Помазват се Божиите служители, помазват се царете при венчанието с Царство… 

Свещеникът също ни помазва за кръщение, при изцеление .. но защо ли не са му достатъчни само думи? Може би защото маслото от край време е било „носител на духовно Присъствие“ - нали някога не са правели парфюмите на алкохолна основа, а са разтваряли ароматите в масла. На руски и до днес ароматите се наричат „духи“…

Показателен е и произходът на думата „парфюм“: рег — посредством , fumum — дим, защото първите благоухания са били ароматите, изгаряни като приноси към Бога. На Изток все още вярват, че този красив дар означава много!

Но освен „специалните събития“ някога помазването е било ежедневен ритуал. В Индия и днес се спазват подобни обичаи. В старо време хората всеки ден са се помазвали с благовонни масла, и даже пророк Исайя съветва тези, които постят „да не го правят така, че всички да ги виждат – в груби дрехи и с прах на главите си“, а напротив – да се помазват и умиват както обичайно. За да остане постът им вътре в сърцето, за да бъде искрен и полезен пред Бога.

Древните гърци, а и други народи, са помазвали гостите на тържествата си в знак на почит и на споделена радост. Колко красиво! Явно почитането и даряването между хората някога е било в много повече измерения, отколкото ние сега го извършваме. Днес всеки сам се грижи за „имиджа“ си, и не бихме понесли ако домакинът ни напръска с още нещо ароматно : ) 

Евангелието разказва как Христос гостувал в къщата на знатни хора. Една помилвана от Него грешница влязла неканена на тържеството, счупила над главата Му съд с изключително скъпо миро и го помазала с много обич – чак до края на нозете Му. Това в ония времена значело повече от всякакви думи, и макар че мърморели против жената, присъстващите добре разбрали посланието. Сам Господ се оставил да бъде почетен по този начин, защото да приемеш един дар също е означавало да осъзнаеш цената му...

Интересно и малко известно е словото зад тройното помазание при кръщение. Най-напред то символизира съединението с Христа, подобно съединението на дивата клонка с плодоносната маслина; второ – то говори за умирането към греха, както някога са намазвали починалите с елей; трето – придава сила за вътрешна борба с греха, подобно на античните борци, които преди схватката намазвали тялото си! 

. . .
След тази разходка в мъдростта и познанието на миналото, можем да се замислим, дали просто се намазваме, или считаме себе си за нещо ценно, което всеки денпомазваме... Дали искаме само красота и здраве на тялото, или искаме и „миро на радост“ в сърцата си?

Уви, в наше време индустриите превръщат тялото в стока... ала изначално то е създадено, за да бъде Образ. Образ на това, което харесваме, уважаваме и ценим. Свещеното миро, чийто състав е точно описан в Библията, е било определено само за богослуженията, и е имало забрана същата рецепта да се използва за парфюми и други цели. 

Дано, като си спомним, че ароматите и маслата са имали своята радостна и почтена употреба, да подновим обичая да показваме почит на тялото, съхраняващо нашия живот.