Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2015 10:21 - Смартфоните убиха хората ...
Автор: lyuliak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2380 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 15.12.2015 11:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


Публикувам тази статия, защото е тъжната истина. Но да си изтрием Фейса съвсем не значи че ще се сдобием с живи контакти. Напротив- заедно с Фейсбук РЕАЛНО ще загубим някои отношения. Отсрещната страна няма да ни звъни по телефона и да иска да се видим, за да компенсира "липсата ни". Повечето познати няма да направят Нищо, за да запазят споделянето на същото добро ниво. Не че са лоши хора. Но ги носи инерцията. Така че отговорносттта си е в нашите ръце! Ще удържим на самотата само и единствено ако положим усилие: да търсим, да се обаждаме, да вървим пеша до някоя не-онлайн среща. Но пък нека сами решим кое си струва.
Още малко съм писала и в коментара след статията.


"Събуждам се, проверявам Facebook. Още едно бебе, слънчево затъмнение, Честит 67-ми сняг, котка се бие с куче динго, Първа пролет, Ден на детската приказка и седмица на Драгалевската малина. Отегчена съм, още преди да съм се измъкнала от леглото.

Отивам на работа, по пътя има девет светофара. Проверявам Facebook на шест от тях. Снимка на суши за двама, покани за концерт на Мария Илиева, Белослава, Обратен ефект и няколко трибюта, курс по приложен PR и още няколко неща из софийските клубове. Още едно бебе.

Отивам на работа, сядам и пускам компютъра. Проверявам Facebook. Снимка на палми с море, бебе с куче. Един оригинален статус и десет тъпи.

Докато започна да работя, вече съм убедена,че животът няма смисъл.

Проверявам Facebook още няколко пъти - докато чакам обяда, докато пуша цигара в кухнята, докато се возя в асансьора и докато продавачката ми донесе чорапогащника.

Навън се блещи доста ярко мартенско слънце, небето се е измило и е синьо като иконката на Facebook, а по голите клони на дървото пред офиса са накацали птици. По „Солунска" тече вечният човекопоток, под прозорците на отсрещния Християнски книжен център. Мога да се хвана на бас на един час без Facebook, че 70 на сто от тях говорят по телефона или го гледат.

А съм сигурна, че всички имат по нещо пикантно в историята си или нещо интересно в бъдещето си. Може би са обсебени да го споделят. Или пък да го забравят, кокорчейки се безумно в екрана.

Непрестанното, кататонно взиране в мониторите на смартфоните издава мощното ни нежелание да общуваме, прогресиращата инвалидизация на способностите ни за наблюдение и самонаблюдение, социален аутизъм и почти паническия страх от усамотяване със собствените мисли.

Изпразненият от съдържание, да не кажа тъп, поглед на съвременния човек, закован в светещия екран на телефона, докато чака на опашка да плати същия този телефон, лавира в софийските задръствания с коляно на волана или пие вино с приятелите си, демонстрира нагледно тоталното отчуждаване от околния свят и представлява бягство от реалността на „тук и сега".

Не ме обругавайте, че съм назадничава, анти-цивилизационна и не се правя на интересна. Знам, че телефоните имат огромен принос към развитието на човешките взаимоотношения.

В крайна сметка много от снимките на бебета днес нямаше да бъдат щракнати вчера, ако преди година таткото на бебето не беше лайкнал снимката на мама по бански от остров Тасос.

Това са хубави неща. Много хора нямаше да помнят старите си приятели, които живеят в чужбина, ако не лайкваха снимките им на маси, с коктейли, с усмивки и шалове.

Също така, мобилният телефон е важен за семейния контрол. Ако преди 15 години, когато не се появявах вкъщи в 9 часа, в колкото трябваше да се прибера, майка ми и баща ми си мислеха,че вероятно съм се заплеснала някъде с другите дечурля и си мислеха как ще ми отвъртят един шамар, когато се прибера, то сега, ако не си вдигна телефона, те вече са сигурни, че съм мъртва.

Ако гаджето ми не вдига мобилния си телефон, мисля си, вероятно го е затрупала лавина. Ако баба ми не вдигне мобилния си телефон, когато аз я търся, се съмнявам,че се е удавила в подлез. Това, че не е валяло от една седмица, няма никакво значение.

„В момента няма връзка с този номер" е достатъчно тревожно, за да нарисува всякакви варианти на разнообразна смърт на ближните ми. Слава богу, в повечето случаи, милата ми баба е забравила телефона вкъщи или действително е на Витоша и няма обхват. Гаджето ми просто не чува. Или флиртува с друга жена - в крайна сметка по-добре от лавина. Може би.

Искам да кажа,че затъмнението мина, Първа пролет настъпи и скоро ще има много хубави неща, които може ако не чак да ни зарадват, то поне да не ни напълнят с отегчение и съмнения относно смисъла на съществуванието.

Ако за момент вдигнем главите си от смартфоните, обаче. Това е условието.

Съвсем скоро жълтите храсти по булевард България ще цъфнат, сергиите по пазарите ще се отрупат с мокри марули, репички и зелен лук, а ул. „Траянови врата" и ул. „Йордан Йовков" в кв. Стрелбище ще заприличат на зелени тунели, когато кестените се разлистят. Тези неща ми доставят прилична наслада, но няма да съм там да ги видя, ако през това време пиша статус за тях във Facebook.

Написах това в 30-тe минути, в които телефонът ми учтиво мълчеше на бюрото пред мен и докато някакви хора очакват от мен да работя. В крайна сметка, бягството от реалността понякога е оправдано.

Ева Бонева
http://m.webcafe.bg/article/1965590614




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyuliak - както мъдрецът и захарта от предния постинг
24.03.2015 11:11
и аз вече пиша от опит. Всъщност аз самата още не съм открила какво може да се направи без Фейсбук, когато някой ми залипсва, но не ми иде да звънна посред работния ден и да разпитвам как е, или още по-малко, да пращам пролетни клончета "за насторение" по имейлите на приятел.

Но приятели имах и преди Фейсбука, със сигурност. Пишех им. На обикновена поща.
Които са в града, говорехме си. Разхождахме се понякога заедно. Черпехме се на гости. Не всеки ден, разбира се. И не по няколко пъти на ден.

Но в това време, когато не мога да съм с тях, бях с други хора. И може би, бях по-реално.

... пък на опашките, а аз съм от поколението коато знае какво са опашки, се запознавахме с другите на опашката. Или четяхме. Или даже учехме. Или пък наблюдавахме света наоколо.

Сега "бягаме" от колегите, съучениците или роднините си, заравяйки нос в телефона "при хората, които ни разбират" ... без да опитваме да подобрим отоншенията с тия, които са наоколо! А дали все пак не можем? Закърняли сме. Много. По-лесно "напускаме предизвикателствата", отколкото да се преборим с тях.

цитирай
2. panazea - Ами чрез фейса се свързвам с племенничките ,
31.03.2015 21:37
пишем си писма със снахите . Уговаряме си подробностти.
Много полезно нещо , въпреки че събират данни.
Може би имаш в предвид прекаляването .
По-рано , като нямах фейс , сънувах племеничките и така се свързвах.
цитирай
3. lyuliak - няма проблем
01.04.2015 23:45
относно добрите страни на Фейса. Има много прекрасни приложения.

Апропо, и аз съм имала и имам сънища, които показват реалността доста по-добре от соц. мрежи
Но сякаш още не успяваме да се отпуснем в тази духовна реалност, а предпочитаме виртуалната.

Да са живи и здрави близките ти, и много да те радват. И често да можете да си общувате.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212952
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031