Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


 ПОНЕЖЕ МЕ ПОПИТАХТЕ в предишни коменари, разбира се че социалните мрежи имат И добри страни. Те са много, но на мен например ми харесваше идеята за свободния избор - усещането, че някой от своята свободна воля проверява какво мисля, какво ми се е случвало. Когато от своята свободна воля после го споделя, коментира или „харесва”...

Лошата страна на монетата е, че когато Фейсбукът вече го няма, същите тия хора /както писах и преди/ в по-голямата си част, дори когато се виждаме, не питат какво преживявам или мисля. Или ако сама опитам да споделя, не показват голямо желание да ме слушат.

 Предполагам, всички сме загубили в някаква степен умението да се радваме на живото си общуване. Всички  предпочитаме НИЕ ДА КАЖЕМ, ние да сме интересните, важните, а не да изслушваме другия.

Защото във социалните мрежи е така – личното пространство за изява е огромно, а проверката на „чуждите стени” съвсем не е задължителна. Обаче, в живия живот е задължителна! Поне ако искаш да си качествен приятел, родител или съпруг, и да имаш истински отношения с хората.

Защото в реалния живот вече не умеем и да си кажем, когато някой ни липсва... Обикновено преди да му го кажем, казваме една друга дума и директно „хлопваме вратата” на сърцето си. Или ако сме по-културни, казваме „сбърках с теб, ти явно не държиш на моето приятелство...” Забелязвате ли? Казваме го направо ние. Не предвиждаме и другият да отговори. Всичко е монолог.

А само една секунда по-дълго, ако зададем реално въпроса си, ще може да чуем дали и на другия човек му липсваме. Ще можем да усетим дали въобще иска да е искрен.  

Е, може в 90% от случаите да открием, че наистина човекът не е този, който сърцето ни е искало до себе си, и не е това, което сме си въобразявали за него ... но пък заради ония десет, от които светът става по-хубав и животът ни радостен – не си ли струва да почакаме. 

Знам че е трудно. И често е унизително. Но без да преминем през реална обида, болка и унижение, вероятно никога няма да имаме реална радост. 

Според мен е въпрос на самовъзпитание, приета културна рамка или принципи. За някои хора, това че не те гледат в очите, и ти не го гледаш него, защото е скрит зад аватара си е добре и могат лесно да споделят говорят или да се правят, че им харесва. Истината е, че човек какъвто се е изградил извън мрежата, такъв влиза и в нея. Което пък значи, че човекът трябва да се изгражда по принцип и да не зависи от някакъв фейсбук. Но мисля, че мрежата има и доста положителни страни, стига човек да има нагласата да ги вижда и използва.