Защо започвам Новата година с тази статия? Защото искам да пожелая на всички нас да започнем и изживеем годината будни, да бъдем благодарни в мира, и успешни в битките й.

В трилогията "Властелинът на пръстените" има немалко гениални прозрения. Днес искам да разкажа за едно от тях. То е достатъчно добре засегнато както в книгата, така и във филма, който иначе не можа да обхване всички дълбочини на книгата...

Помните ли момента, когато владетелят Денетор направи клада, за да изгори сина си Фарамир? Фарамир след смъртта на неразумния Боромир бе любимият млад воин на царството, Надеждата на Гондор. Какво безумие беше обзело баща му?



Там е работата, че Гондор като най-висшето земно кралство, пазещо следите от небесната мъдрост, бе главен обект за атаки на Врага. По подходящ начин в ръцете на Денетор бе попаднал предавател на Врага, магическото кълбо "палантир". Денетор смяташе, че в ръцете си държи средство да научи всички тайни на врага и често насаме поглеждаше палантира. Реално обаче, Врагът ползваше палантира, за да го убеди във величието на силата си и да подхранва "информираното отчаяние" на владетеля...

Когато донесоха Фарамир тежко ранен и в безсъзнание след една решителна битка, баща му рухна в отчаянието си и поиска да направят клади за него и сина му! Той не виждаше бъдеще за Гондор. Единствено бързината на магьосника Гандалф спря факлите, но бащата изгоря...



Защо разказвам това?... Какво общо има тази история с нашия живот?

Въоръжени с "палантири", днес ние приемаме или сами издирваме "независима" информация за едно или друго. Същевременно над нас тихо летят назгулите на ужаса и очакването все нещо лошо да се случи, което започна да се превръща в национална религия. Ние живеем във "филми", затова не можем да сме будни и не умеем да сме безпристрастни. Често информацията ни помага, но много по-често слага ограничения на творчеството и надеждата. ни. Може би, най-много пречи, когато сложим ограничения на Човека.


Проницателният професор Толкин, баща на четири деца, е вплел в своята сага и отговора на нерешимите дори за владетел въпроси.

Победата над всесилния Враг, покварил множество елфически технологии е същата, която спечели Христос: немощният, невинният (Фродо), който пое да се жертва, за да спаси света, съсипа силата на злото. Затова понякога (и най-вече там) в нерешимите проблеми на битието ни помагат смирението, търпението, дружбата; помага вярата в невидимото и вечното, които олицетворяваше Гандалф.

Всъщност той наместваше нещата, обръщайки очите на народи и царе към Сериозното, Опасното и Същественото ... и ги удържаше с все сили от дребнавите вражди и заблудите.

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks