Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2017 10:02 - Практично, Духовно, Житейско...
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.05.2017 13:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 МНОЗИНА вече са чели книгата на д-р Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“, отнасяща се до откритията му в областта на психотерапията. След като оживява в концентрационен лагер, той анализира силите, което помагали на хората там да оцелеят физически и духовно (това се удавало на малцина) и пише своите трудове по логотерапия.

КНИГАТА принципно говори за тежки неща, но той я поднася по изключително деликатен начин, избягвайки драмите, и сеейки много, много неподозирана надежда. Тук искам да споделя някои наблюдения, които може би ще преосмислят вечната война на „практичните“ с „духовните“ личности.

image

В ЛАГЕРА, след първоначалния шок, който за мнозина завършва директно на мрежата с бодлива тел, по която тече силен ток, пленниците започват да мислят – за миналото, за бъдещето… Виктор Франкъл вижда, че у хората, които постоянно мислят „какво са загубили в миналото“ отпадналостта и отчаянието идват много бързо. Други обаче, сред които е и той, преосмислят любовта си от миналото, или живеят с надеждата да се погрижат за изгубените си близки, и у тях силата за живот се умножава многократно. Той преживява любовта си като нещо извън времето. И това не е илюзия, мога да го кажа и от личен опит. Някои „невъзможни в настоящето“ неща всъщност ни отварят врата да ги преживеем във вечното им измерение. И тогава действително „никой не може да ни ги отнеме“. Много духовни сетива се отварят в лагерници от всички професии и нива; молитвите стават чист и искрени; преживяването на красотата, гората, изгревите и залезите става ярко и отчетливо.

СТАТИСТИЧЕСКИ, физически оцеляват по-младите и здрави хора. Но относно това кои оцеляват като човеци, Виктор Франкъл е категоричен – тия, които „виждат“ зад нещата, зад материалното имане и нямане, зад обиди или унижения… които намират реализация поне в това как самите те да постъпят в определени ситуации. Според него винаги, дори в най-строгите условия, човек ежеминутно прави избори. И те могат да го поведат в различни посоки… Той самият поне на три-четири пъти съзнателно отказва „спасителни“ избори, за да остане първо с родителите си, после – с познатите вече съкилийници, или с болните от бараката, на която е поставен за лекар. Всеки път тия, които са правели „спасителен“ избор биват избити по неочакван начин, а той оцелява. Неговата мисъл е да помага на хората след като излезе от лагера, затова по памет възстановява целия си научен труд, сякаш Провидението му дава този път и шанс. Но той им помага и според силите си докато е там, а не живее с идеята „аз съм ценен учен, затова ще оцелявам за сметка на други“.

А ОТНОСНО ПРАКТИЧНОСТТА, той е категоричен, че оцеляват физически и запазват душевните си сили именно хората, които гледат на днешния ден, които се интересуват от реда и събитията в лагера, които контактуват с надзирателите (колкото и да мразят идеологията им), които правят малки планове за какво да разменят премиалните си цигари, и със съпричастни очи гледат на случките до тях. Практичните хора, тия които несъзнателно живеят според библейската мъдрост „доста е на деня злото, не се безпокойте за утре“, са всъщност адекватните, будните хора. Те помагат на себе си, и на другите. Виктор Франкъл дори е свидетел на угасването на млада жена, която си отива благодарна, че духовните й сетива са се отворили. Тя смята, че в цивилния си живот е била разглезена и повърхностна.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРАННО и неочаквано за тия, които биха казали „Къде е Бог“, като гледат ужасите на военните жестокости, ще бъде наблюдението, че за всеки отделен човек времето се ускорява и той може да направи определени избори. Защо за някого тия избори ще са в рамките на разтегнати 70 години, а за друг – в рамките на 7 дни при прехвърлянето от вагон на вагон... това не е наш дял да отсъдим. Вероятно и 70 години, и 7 дни са нищо пред лицето на Вечността. Някои хора, без да знаят, за своите седем дни са вдъхновили Виктор Франкъл да осмисли, напише и практикува открития, които са спасявали мнозина. Невидимите лекари до него са били тия, чиито имена или номера днес не са достигнали до нас...

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Тагове:   Аушвиц,   Дахау,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212955
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031