Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2017 15:31 - ЖАЖДА ЗА РАДОСТ
Автор: lyuliak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.11.2017 16:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Макар че и аз обичам пролетта, лично моят живот се обновява наесен. Дали защото съм родена в този сезон, дали защото древната Нова година действително е почвала с времената на новата оран и засяване - не зная. Но усещането за нови надежди  и ново начало при мен е най-силно през ноември.

Какво да правим с тази внезапна радост, която все повече виждам, че не е нищо друго, освен Вход към реката на живота? Нищо специално не получавам, но радостта ми от това че съм жива, че говоря с хората, че минавам по красивата ни земя, от това че виждам къщи и дворове, от това че има младежи и те имат своите планове, от това, че има стари хора и те имат своите така интересни спомени - е голяма! Правят ми се добри неща, ходи ми се на нови места, иска ми се да зарадвам приятели  и роднини. Иска ми се да освобождавам затворници. И да се отплатя на тези, които винаги ми се радват.

Може би за друг тази Врата се отваря по друго време на годината, но по-важното е: какво ли е това чудо, и какво има да ни научи? Сякаш отровата, вливана от медиите "какво може да стане утре" и "какво лошо става дори сега в някой край на света" се оттича и от нея не остава нищо...

А ежедневното състрадание, ще кажете? Реално пример можем да вземем от децата. Те искрено и жално плачат при всяка беда, и от все сърце се радват на останалите неща. Вярвам, че докосването на животворящата Радост не отменя любовта и състраданието. Но мярката на нещата е много важна. В мъдростта си цар Соломон казва: "Има време за всяко нещо под слънцето, време за радост, време за скръб, време за раждане и време за умиране"... Но рядко разбираме, че това може да се случи и в рамките само на един ден. Задължението да сме "постоянно нещастни" ни е вменено грубо, чрез медиите, и индиректно - чрез криворазбран морал. Неслучайно някои, които повече пътуват по света, споделят че българите излъчват повече нещастие, отколкот оприляга на един цивилизован и сравнително осигурен народ. Нима можем да се сравняваме с бедността на "третия свят"? Уви, не можем да се сравним и с техните усмивки. Но това е друга тема.

Важно е да разберем, че сериозност и подтиснатост са две напълно различни неща. На сериозния човек винаги можеш да се опреш, защото той е буден и отговорен човек. Но това не пречи да бъде и весел. Не пречи да ти носи слънце в най-тъмната зима. Не пречи да се присмее на глупавите ти страхове и да ги разпръсне за миг. Така че ние сме един сериозен народ, и това е прекрасно. Трудно се впускаме в глупави крайности и страсти. Тихо и упорито пазим древните си ценности. Затова и най-страшните изпитания не са убили достъпа до Живота, който подновява усещането ни за скъпоценност и идентичност.

Как можем да отваряме тази Врата по-често? Забелязала съм, че тя се отваря широко и след концерти, или след особено сполучлива театрална постановка. Неслучайно музиката и театърът са били част от орфическото свещенодействие. Не знаем кога те стават отключващи, но това най-често става, когато изразяват честни, добри и силни неща. За съжаление в наши дни и музиката, и театърът често се ползват за отключване на съвсем други Порти, от които влизат опустошителни или обсебващи влияния.

Оставям темата отворена, с надежда всеки да намери Вратата към другото измерение, другото светоусещане, което дава немислими сили и удовлетворение. Прегръщам ви от сърце.

Ето и моя музикален поздрав... 

 








Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 604783
Постинги: 663
Коментари: 573
Гласове: 1404
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728