Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2017 09:50 - ЧОВЕК ЗА СПОДЕЛЯНЕ
Автор: lyuliak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 269 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.11.2017 09:57


Напоследък ми попадат автобиографични книги. Някои наши творци, учени и общественици са налучкали точния начин, и непринудено разказват за житейския си път чрез разни случки, без изброяване на постиженията и титлите си. Когато тия разкази са очистени от дребнава отмъстителност и клюки, усещането е за струя свеж есенен въздух, ясно небе и много слънце.

Започвам да мисля, че не най-динамичният, или животът с най-много успехи, а ОСМИСЛЕНИЯТ живот е истинският есенен плод. Повечето от хората, чиито спомени четох, са минали през поне две политически и идеологически системи. След всички заблуди и лозунги е останало човешкото. Спомените на големия ни преводач Владимир Свинтила разказват за дългия му път към Бога... В спомените на актьора Георги Черкелов съществува поучителната история за поемане на отговорност, след като изгорил плевня със 17 овце в Болярово, докато в детска възраст пускал книжни китайски фенери от квартал „Овчарски“. В спомените на Невена Коканова се разказва, че каквото и да ставало, любов не любов, никога не можала да изостави мъжа си.

Историята, която искам да разкажа, е от известния ни поет Георги Константинов, описана в книгата му „Човек за споделяне“. Той имал случай, когато девойка се хвърлила от 18-етажния им блок. Когато един съсед, за когото погрешка решили, че това е неговата дъщеря, научил, първо се хвърлил на врата на поета, ако и много слабо да се познавали… Тогава Константинов решил, че предизвиква у хората желание да споделят и да се опират на него. След това, когато веднъж бил в командировка в Пакистан, му се случило нещо изключително странно.

Там почти нямало българи и като гостувал на едно семейство се запознал с българка, която била в Пакистан, за да опита да осигури втора операция на сина си, с трансплантиран /пак там/ бъбрек. Тя го помолила, като известен в родината си поет, да я придружи до дома на някакъв местен милионер. Милионерът имал отвлечен син, от няколко месеца жена му плачела, а мафията им искала хиляди долари. Притеснявали се, че ако платят откупа, момчето ще бъде убито, за да няма следи. Той попитал – защо да ходи? Българката му обяснила, че тя самата иска и се надява на помощ от този милионер за втората операция на сина си. Но иска да му покаже, че известните българи също я ценят. Константинов тъкмо предния ден имал случаен разговор с президентката Беназир Бхуто, който излъчили всички телевизии. Той попитал, добре, а какво да прави той в този дом на скръбта? Жената му заръчала: „Просто им кажи добри думи“.

Странното е, че точно така станало. С една грозна кола, на бясна скорост и донякъде преследвана от полицията, го закарали с квартал подобен на „Факултето“, където се укривал милионерът. Събрало се цялото семейство на милионера, той успял само да каже, че доброто няма да отмине добрите хора и нещо подобно, принципно насърчително…

След месеци, вече в София, в кабинета му дошла жената. Синът й бил опериран успешно. Момчето на милионера също било върнато невредимо. „Благодаря ви!“. Били станали две чудеса…

Какво излиза? Че като покажеш почит… Като дадеш надежда… Като покажеш вяра, че това е достатъчно… Когато си в пълна безпомощност по човешки … чрез тебе Бог може да направи дори две чудеса, в непозната страна, към непознати хора?

Мисля, че животът на всеки човек е едно чудо. Колко пъти се питаме : „Дали не съм живял напразно“. Това постигнах, онова не. Имах деца, или нямах деца. Децата ми заминаха... Но колко много неща всъщност сме преживяли, даже и чрез пропуските и грешките си!

Трябва само да започнем да ги ЧЕТЕМ.

image



Тагове:   Вяра,   надежда любов,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 630038
Постинги: 678
Коментари: 581
Гласове: 1439
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031