Постинг
08.05.2018 21:19 -
Някои хора...
Някои хора са безлични и животът им преминава безлично. Разбира се, че в това няма нищо лошо и всеки човек се ражда с определена мисия, предвидена му от онзи вселенски властелин, наречен живот. Има обаче хора, които не се отпускат по течението, а гребат срещу него в опитите си да бъдат нещо като вълнолом, защитаващ по-слабите или по-свитите. Тези хора за мен са хората с главно Х. Тези, които ни карат да се спрем по пътя си, когато някакви обстоятелства ни сблъскат с тях и да останем, ако не за постоянно, то поне относително дълго време в обкръжението им. Естествено, ако те нямат нищо против това и ни допуснат там.
Понякога стоя на терасата на кабинета си в нощта и си мисля за тези хора. Мисля си за тези хора, които не познавам лично, а само от филм някакъв, песен или Интернет дори. Защото дори въпросният човек да е филмов герой, на мен наивно ми се ще да смятам, че всеки такъв има реален образ сред нас.
И в тези минути на притихналата тераса в нощта, аз се питам къде ли е в този момент даден такъв човек? Какво ли прави? Дали точно в този момент той няма същата тази нужда от помощ или разбиране, които е проявявал към десетки други, давайки нещо от себе си на тях, за да им бъде от полза?
И тогава хем ми става тъжно, че обикновено такива хора са самотници в емоционалните си изживявания, хем ми сатава топличко, че все пак ги има и не са малко.
Излъгах. Прекалено са малко. И това вече е проблем.
Понякога стоя на терасата на кабинета си в нощта и си мисля за тези хора. Мисля си за тези хора, които не познавам лично, а само от филм някакъв, песен или Интернет дори. Защото дори въпросният човек да е филмов герой, на мен наивно ми се ще да смятам, че всеки такъв има реален образ сред нас.
И в тези минути на притихналата тераса в нощта, аз се питам къде ли е в този момент даден такъв човек? Какво ли прави? Дали точно в този момент той няма същата тази нужда от помощ или разбиране, които е проявявал към десетки други, давайки нещо от себе си на тях, за да им бъде от полза?
И тогава хем ми става тъжно, че обикновено такива хора са самотници в емоционалните си изживявания, хем ми сатава топличко, че все пак ги има и не са малко.
Излъгах. Прекалено са малко. И това вече е проблем.
1.
starforlife -
Ми... Добре си го написала. Личи си, че е изживяно на терасата, а не просто наслагване на букви.
08.05.2018 22:31
08.05.2018 22:31
https://www.youtube.com/watch?v=Ut8Ie0nppaQ
цитирайА занеш ли кой ме провокира да го напиша! :D
цитирайТака си е, малко сме, но ни обичат.
цитирай