"Прешъсссс" /"Бесссценното ми!"/. Познато ли ви е? Вътрешният вик на Ам-Гъл от "Властелинът на пръстените". И не само. Безценният ни и древен език неведнъж показва корена на много наши състояния. А в случая насъскването само понякога е свързано с пряко действие и убеждаване. Да, може да ти разкажат клюки за бъдещата колежка и затова да я чакаш с наострени сетива, като пред битка за надмощие. Но много често нещо ни насъсква отвътре към даден човек, когато дори не го виждаме. Нещо като вътрешен глас детайлно ни напомня какво този човек е направил в наш ущърб. Напомня ни неговата неразумност или надменност по принцип. От което следва, че може да направи още неща в наш ущърб... Колелото се завърта... Ние започваме да се стягаме и да планираме разговори, които изобщо не са се случвали. Планираме битки, преди да се разиграят. Прибираме на закрито цялото си доверие към такъв човек и накрая от нас се чува само едно "С-с-с-с..."


Не зная как гласят древните предания, но е забележимо, че животното-същност, изобразено като змия, отначало е разговаряло с човека. След като го изкушава да продаде вечното и съвършеното заради временни удоволствия, съществото е наказано не само да се влачи по корем, а и да не издава глас. Единствено съскането е неговият отличителен звук, и оттам е съответната българска дума.


Докато насъскването е категорично враждебно поведение, надъхването може да бъде и в двете посоки. Може да се надъхаш против някого, а може и да се надъхаш за победа. Тук корен е думата "дъх", сродна с "дух". На какъв дух сме означава преди всичко каква визия имаме за нещата, каква идея живее в нас. Затова може двама спортисти да се готвят за едно състезание, ала да не са на "един дух". Единият може да е приел непозволените средства като нормални. Другият, напротив, е готов да носи контузен противник до финала. Колко повече е важно да сме на един дух, когато имаме по-глобални цели в живота.


За съжаление често и крадците са на един дух и затова добре им се получават плановете. Често група младежи са на един дух и отиват тайно да пробват дрога. Не винаги наоколо има човек, с когото си заслужава да сме на един дух. Откъде тогава да се приеме най-превъзходният дух като цел и идея на всичко, което правим или мечтаем да правим? От Духа на Живота. Самият сътворителен Божий Дух, който и днес присъства навсякъде около нас, а и в нас - когато чувстваме обич, уважение, милост.


Колкото повече от този Дух ни изпълва, толкова няма да има място да ни насъскват или надъхват външни и вътрешни гласове. Затова духовните хора са страшни и неудобни за политиците или манипулаторите. Защото няма как да бъдат напълнени с омраза, външни цели и страхове. Прекрасният съд заслужава прекрасно съдържание, а ако сами решим че сме прекрасен съд /и добре ще направим!/ съдържанието ще се излее в нас свише.  

Павлина Папазова