Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2018 08:52 - Пътешествия
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2352 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тази година съм решила да пътешествам, но колкото е възможно по-евтино. За тази цел обикалям районите на местата, в които имам базови лагери и мога да спя безплатно и споделям пътувания с приятели.

Така миналата седмица бях организирала четиридневна екскурзия из Балкана с Петър Унгарски, че все още ми липсват местни приятели, склонни да пътешестват с мен.

Две нощувки имахме в хотел Шипка и една в Павел баня. Не посмях да предложа нощувки на хижа, че не знаех как ще реагира изнежения унгарец, на условията в българските хижи. Още повече, че той не е запален турист, а е по-скоро пътешественик, свикнал да спи в хотели и къщи за гости.

По тази причина го бях предупредила да тренира сериозно преди да дойде, за да не се налага да го чакам твърде дълго по пътеките и да не ми пуфти по нанагорното или пък съвсем да се откаже. Оказа се, че плувал и колоездел, изпълнявайки точно инструкциите. До там беше стигнал, че едва ли не спомена ходене до Ботев. Като проверих времената за качване и му ги казах, се отказа разбира се.

Аз обаче имах някаква представа за възможностите му, защото преди години се бях засилила да го водя на Мусала и той, след като се повози с лифта и походи по пътеката от Ястребец до хижа Мусала, на първото изкачване по посока върха се отказа още преди средата. Не му стигаше въздух. Затова бях предвидила ходене от Шипка до местността Узана, единия ден и до Бузлуджа на другия ден. Ходене почти по равно и по не повече от 20тина км на ден.

Първият ден тръгнахме малко късно, защото нямаше никой в хотела да ни настани и докато чакахме се качихме до покрива на паметника Шипка. Там гледката беше прекрасна и с умиление наблюдавахме как учителките на няколко класа връчваха бележниците на третокласниците.

Та сигурно сме тръгнали към 2 часа, но аз бях чела, че до Узана е 2 часа и половина ходенето, така че трябваше да може да се върнем по светло. Пътеката се оказа много приятна – през по-голямата част от времето в гора, само на няколко места върви на открито, но на места имаше слизане, а на места, разбира се, изкачвания. На равното и на слизанията Петер беше ок, но започнеше ли изкачване, веднага намаляваше рязко темпото. Аз пък обичам изкачванията и на моменти ги тичах и го чаках на възвишенията. Имаше един връх, мисля, че се казва Малуша, който много ми хареса, защото от едната страна се виждаха в далечината Шипка и Бузлуджа, а от другата Ботев и мисля, че Голям Кадемлия.

Въпреки известните трудности при изкачванията стигнахме до Узана за сравнително добро време, но тъй като денят беше доста напреднал и не исках допълнително да уморявам Петер не  потърсих точката, която би трябвало да е географския център на България, и която си бях набелязала като крайна цел. Е, все трябва да оставяме по нещо невидяно, за да се върнем пак на дадено място ..... още повече, че до там има и път.

Успяхме и да се приберем по светло (затова обичам юни, защото дните са ужасно дълги), да се навечеряме и да се качим пак до паметника, за да наблюдаваме залеза. След това пихме вино и играхме на Алхамбра, с единствения друг гост в хотела – Клаус, от Германия, който на 78 години пътуваше сам из България!

На другата сутрин, знаехме, че имаме цял ден и затова закрачихме бодро първоначално по шосето към Бузлуджа. Казаха ни, че е 12 км. В момента, в който се появи маркировката на пътеката по маршрута „Ком – Емине“ веднага бях готова да я хвана, но Петер, вече наплашен от изкачванията предния ден, предложи да следваме веломаршрута. Ах, маймуната беше забелязал, че има и веломаршрути, за които правилно беше предположил, че ще са с по-малки наклони. Аз предпочитам билата, но нали ми е гостенин, как да му откажа?

Черният път, който хванахме се оказа много приятен и подсичаше всички била от северната страна. Видяхме една сърничка по него, а за около 2 и половина часа бяхме под паметника. Зарязах Петер да пуфти отдолу и на бегом се изкачих до летящата чиния. Имах заръка да се изпикая върху паметника на комунистите, но не успях да я свърша тази работа, защото беше затворен и въпреки, че едни японци се опитаха да влязат с взлом, не успяха. Заговорих се там с един китаец, който имал интерес към сгради с особена архитектура и беше дошъл да я снима и да посети празника на розата в Казанлък.

После слизахме, пихме бири на хижа Бузлуджа, ходихме малко по шосето наобратно и понеже ужасно доскуча едвам навих Петер да минем поне част от пътя по пътеката с червената маркировка. Добрахме се до Шипка доволно уморени, но след вечеря, не издържах и пак се качих до паметника да гледам залеза.  След като два дни не капна и капка дъжд, просто не бяха за изпускане гледките от билото и залеза в първия ден на юни.

На третия ден бяхме из Казанлък, на басейн в Павел баня и изобщо отдадени на пълен релакс, защото той в неделята си тръгваше, а аз щях да участвам в състезание.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Завиждам ти, защоно вече не ходя по планините.
10.06.2018 09:20
Но и ти си такава "пъргавелка", че трудно ще накараш някой да ходи с теб по баирите.:)
цитирай
2. barin - Добър пътепис, sunflower. Ако не си ...
11.06.2018 21:29
Добър пътепис, sunflower. Ако не си видяла моята последна тема- тя е написана по подобен начин за ходенето ми в Югозападна България из планините. Иначе по описаните места съм ходил, но не точно по този начин и от споменатите места, а по други пътеки и комбинации с места и забележителности.
Поздрави!
цитирай
3. sunflower - :)
12.06.2018 21:47
ходя .... тичам .. кога как дойде :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598732
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031