Прочетен: 1555 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2012 00:08
Защо ги обича Бог тогава? Защото освен недостатъците им, (понякога само) Той знае много хубави техни качества. Знае, че рядко мекият плат е и здрав. Има коприна, която е мека, лека и здрава. Ала има и памук, който е само мек. Но топли повече от коприната.
И най, вече, Бог знае всички тия полускрити качества в ЖАЛКИТЕ, защото лично Той ги е заложил в тях! Разбира се, Създателят иска И ТЕ да имат сила да говорят в очите, да казват истината, и да осъзнават колко прекрасни личности СА, без да са прекалено и постоянно зависими от хорското одобрение или обич. Но дори Той не може да го направи с магическа пръчица.
… На "жалките хора" ту им е жал за себе си, ту се мразят толкова, че ако могат, биха сменили веднага самоличността си. Заради „жалкото им поведение” обикновено другите им се дразнят още повече, защото заради страховете им се чувстват „много лоши”… и омагьосаният кръг се завърта. Кръгът се разкъсва или когато някой неочаквано се отнесе с жалкия като с благородник.. или когато той сам реши, че няма толкоз да го вълнува как приемат другите с факта, че има собствен живот, личност и нужди.
И двата вида постъпки означават, че някой е Чул Божията любов в сърцето си... Любовта Му към Жалките се проявява отново чрез хора - или чрез този, който я е пожелал към другия, или чрез този, който я е пожелал към себе си.
Всички са важни!
Много добре казано. Но има хора, които така са свикнали да бъдат пренебрегвани, че това е станало тяхно естество и живот. И когато някой неочаквано се отнесе с тях като с благородник, те са изненадани и объркани.
Понякога е трудно, а понякога невъзможно да се измъкнат от омагьосания кръг, но блаодарение на Бога, невъзможни неща няма.
Поздрав!