Прочетен: 4000 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2012 01:47
за пръв път чух за този метод. Гледах почти на шега два урока по испански и мога да кажа че по магически начин "всичко разбирах" тоест и участниците в урока със сигурност ще се върнат запомнили много испански и то без грам усилие! @-
"Ако усещането за време изчезне
Ако си погълнат от другия и не му поставяш етикети
Ако мисълта ти не се рее в друго измерение
Ако присъстваш и изживяваш всичко, което ти се случва Тук и Сега
Ако се превърнеш в Едно
Ако си равен с другите
тогава има сугестопедия!" – Ванина Бодурова
/невероятната преподавателка по испански от клипа http://www.youtube.com/watch?v=yBOJSJyOuSk&list=PL158C1A344DF2828F&index=12
... проф. Георги Лозанов, който наскоро почина - създателят на метода, признат за почти гениален по света, разказва как на техните обучители е абсолютно забранено да нагрубяват и дори критикуват ученик...
Между другото като гледах клипчетата - естеството на отношението на обучаващия към материала и присъстващите, ти изключват всякаква идея за критика.
В момента от две години такъв тип Сугестопедично обучение има в Сливен към 11 СОУ "Константин Константинов": http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:_6eRBf60tLoJ:www.sl-news.sliven.net/index.php%3Fid%3D46027+g+www.sl-news.sliven.net/index.php%3Fid%3D46027&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
Коментар на Росен Петров http://www.youtube.com/watch?v=r9d07-a6zsk&feature=related и потресаваща история как цял випуск деца, изключително напреднали чрез този метод, после повтарят класа, за да „дочакат” връстниците си ; когато властите след смъртта на Л.Живкова спират всички такива иновации.
* * *
В една прекрасна книга която прочетох наскоро: "Йероглифите на вдъхновението говорят от Тракия" също ме учуди изводът, и вътрешно се съгласих, че "състезателният дух" не е най-добрата среда за вдъхновение. По-голямата тайна са Единението, Вграждането, Допълването...
Имам скорост в много неща, така че съм имала "честта" в среда на състезание да го печеля, но - на практика радостта от правилно решаваната задача ми се е губила заради стремежа аз първа да я реша в класа! А и пропусках разни детайли. Радостта и чудото от плуването също не се усеща, когато гониш скорост...
Сякаш най-сладките игри, които естествено си създават децата, са именно тия, в които всеки има Място/Роля/, а не са състезателни. Освен като им се тича на открито, и тогава естествено почват да се надбягват и подобни : )
Едва ли случайно и аз напоследък бях попаднала на курс по скоростно четене, базиран на подобен принцип на "нестандартно учене", отключване на заложените у всекиго врати на детския тип образно мислене. Писах за него преди няколко постинга.
Има и клип, „Фоточетене и мисловни карти”: http://www.youtube.com/watch?v=r9d07-a6zsk&feature=related
- да е дружелюбен /но не прекалено/
- да не играе игра, а да бъде спонтанен
- да не имитиря
- да създава специфична комуникация на границата на неизползваните потенциални възможности
- да избягва монотнните упражнения и всички традиционни начини на запаметяване
- да създава атмосфера на динамика и непосредственост
- да очаква от курсистите, че знаят