Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2012 20:00 - Кой ни открадна Живота?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1728 Коментари: 2 Гласове:
1



            Случилото се с господин Фузи се повтори и с много други хора в големия град. Всеки ден броят на тези, които подемаха така нареченото „времепестене“, се увеличаваше. И колкото повече ставаха, толкова повече последователи печелеха, защото дори тия, които всъщност не искаха, нямаха никаква друга възможност, освен да се присъединят.

            Всекидневно по радиото, по телевизията и в пресата бяха разяснявани и възхвалявани предимствата на новите времеспестяващи устройства, които единствени за в бъдеще щяха да подарят на хората свободата за „истинския“ живот. По стените на сградите и по колоните за афиши бяха разлепени плакати, върху които можеха да се видят всевъзможни картини на щастието. Под тях със светещи букви бе написано:

            НА ВРЕМЕСПЕСТИТЕЛИТЕ ИМ Е ВСЕ ПО-ДОБРЕ!

            или:

            НА ВРЕМЕСПЕСТИТЕЛИТЕ ПРИНАДЛЕЖИ БЪДЕЩЕТО!

            или:

            НАПРАВИ ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТА СИ — СПЕСТЯВАЙ ВРЕМЕ!

            Но действителността изглеждаше съвсем другояче. Наистина, времеспестителите бяха по-добре облечени от хората, които живееха в околността на стария амфитеатър. Получаваха повече пари и можеха и повече да харчат. Но лицата им бяха умърлушени, изморени или ядосани, а очите им — недружелюбни. Сред тях изразът „Иди при Момо!“ естествено бе непознат. Нямаха си никого, който да умее така да ги слуша, че да станат умни, добри или поне радостни. Но дори и да имаше такъв човек, твърде съмнително беше дали щяха да ходят при него, или по-скоро щяха да уреждат въпроса само за пет минути. Иначе щяха да го смятат за изгубено време. Даже свободните им часове трябваше да бъдат използувани и да им доставят за възможно най-кратко време най-много удоволствия и развлечения.

            Тъй че те вече не можеха да празнуват истински празници — нито радостни, нито сериозни. Мечтането за тях бе почти престъпление. Най-малко обаче можеха да понасят тишината. Тогава ги нападаше страх, понеже предусещаха какво всъщност става с живота им. Именно затова, заплашеше ли ги тишина, те винаги вдигаха шум. Но този шум естествено не беше радостен като шума на едно детско игрище, а гневен и сърдит и от ден на ден изпълваше големия град все повече и повече.

            Дали някой вършеше работата си с удоволствие, или правеше нещо с любов, не бе важно, напротив, това само му губеше времето. Важно беше само той за възможно най-кратко време да изработи възможно най-много. Затуй над всички работни места в големите фабрики и учреждения висяха табели, върху които стоеше написано:

            ВРЕМЕТО Е ЦЕННО — НЕ ГО ГУБИ!

            или:

            ВРЕМЕТО Е (КАТО) ПАРИ — ЗАТОВА ПЕСТИ!

            Подобни табели висяха също над бюрата на шефовете, над креслата на директорите, в приемните на лекарите, в магазините, в ресторантите и търговските центрове и дори в училищата и детските градини. Никой не бе пощаден.

            Накрая и големият град все повече и повече започна да изменя своя облик. Старите квартали бяха съборени и построени нови къщи, при чийто строеж се избягваше всичко излишно. Спестяваха си усилията да строят къщите така, че те да бъдат удобни на живеещите в тях. Но нали иначе трябваше да строят постоянно различни къщи! А да се строят еднакви къщи беше много по-евтино и преди всичко времеспестяващо.

            В северната част на големия град се разпростираха огромни новопостроени квартали. Там в безкрайни редици се издигаха многоетажни сгради, които си приличаха като яйца. И тъй като всички къщи изглеждаха еднакво, естествено и всички улици изглеждаха еднакво. И тези еднообразни улици растяха и растяха и се разпростираха направо чак до хоризонта — една пустиня на реда! Точно тъй протичаше и животът на хората, които живееха тук: по права линия чак до хоризонта! Всичко тук беше точно пресметнато и запланувано — всеки сантиметър и всеки миг.

            Никой сякаш не забелязваше, че докато пести пари, той всъщност пести нещо съвсем друго. Никой не искаше да разбере, че животът му става все по-беден, все по-еднообразен и все по-студен.

            Само децата ясно започнаха да усещат промените, тъй като и за тях вече никой нямаше време.

            Но времето е живот. А животът живее в сърцето.


/из невероятната книга на Михаел Енде "Момо"/



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyuliak - и зловещото продължение:
16.12.2012 20:20
В отговор на това във всички квартали бяха създадени тъй наречените „детски депа“. Това бяха големи къщи, където трябваше да се заведат всички деца, за които никой не се грижеше, а после при възможност можеше пак да бъдат взети обратно. Издаде се строга заповед срещу игрите на децата по улиците, по зелените площи или където и да е на друго място. И щом хванеха някое дете, веднага го отвеждаха в най-близкото детско депо. А родителите в такъв случай бяха длъжни да изплатят една значителна глоба.
Приятелите на Момо не можаха да избягат от новия ред. Бяха разделени един от друг според това, къде живееха, и пъхнати в различни детски депа. Естествено, че тук и дума не можеше да става за измислените от самите тях игри. Игрите им бяха предписани от надзиратели и бяха само такива игри, при които се научава нещо полезно. Разбира се, те губеха при тези игри и загубата се състоеше в следното: губеха умението да се радват, да се въодушевяват и да мечтаят.
Постепенно децата придобиха лица на малки времеспестители. Всичко, което се изискваше от тях, те вършеха ядосано и враждебно, без интерес. И дори понякога да оставаха сами със своите мисли и хрумвания, нищо интересно вече не им идваше на ум и не знаеха какво биха могли да правят.
Единственото, което бяха в състояние да правят след всичко това, бе да шумят — естествено шумът не беше весел, а гневен и сърдит.
цитирай
2. syrmaepon - Благодаря за този откъс !
17.12.2012 08:25
Не съм чела книгата,но явно си заслужава !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212350
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031