В един апокриф, наречен "Книгата на Атам" се говори че Бог е създал света, за да има какво да обича.  Иска ми се да си пожелаем в Новата година - да сме способни да създаваме и свой свят, който да обичаме.

         Ето децата в най-голямото си желание да помогнат на някого, дори са способни да се скарат - "нека аз, нека аз"...  

         Понякога и ние сме като тях. Търсим мястото си до вече съществуващо огнище, търсим да проявим грижа но се случва да изпреварим, или несъзнателно да омаловажим приноса на друг, или дори - да го изместим... 

         А какво е казал Исус на учениците си?  

         "- Нивата е толкова голяма, а работниците са малко..."

          Наистина много е голяма нивата, която се нуждае от елементарна грижа и любов. Често именно най-запуснатата и неприятна наглед територия се нуждае от нашата любов. А не вече засятата градина...
 

         Аз  често не съм способна на това съ-творение. Чувствам се прекалено сама. Не винаги усещам Твореца. И тръгвам да сътруднича на хора които обичам - искат, не искат...
 

        Интересно, че докато писах тази бележка, по телевизията течеше интервю с дъщерята на лечителя Петър Димков и тя каза че непоисканата помощ обикновено е много вредна. И е огромна грешка. Затова го и споделям. Да си го пожелаем... защото има достатъчно места където намесата ни е наистина чакана и нужна.