"На една родителска среща, учителката на моя син каза: „Детето ви е много интелигентно, но за съжаление – мързеливо”. Прибирайки се у дома, заварих малкия нехранимайко да рисува уличните котки, вместо да си пише домашните и веднага го подхванах: Стига с този мързел! Без труд и усилия нищо няма да постигнеш...и така нататък, и така нататък. Синът ми ме изгледа учудено и само попита: „Мамо, а какво е мързел?”

И аз реших да се подготвя по въпроса. Мислих, търсих подходящите примери, но накрая стигнах до антивъзпитателния извод: мързелът не се дължи на слаба воля или липса на желание, а на отсъствието на смисъл. Ленив човек е не този, който изобщо нищо не върши, а този, който не вижда смисъл да се захваща с някаква определена дейност. Става дума за механизъм на вътрешната съпротива срещу това, което е несвойствено за нашата натурата. А доказателствата са неоспорими: за любимите занимания никога не ни мързи. Те също могат да изискват много усилия, да бъдат уморителни, затова след тях да се нуждаем от почивка. Това обаче няма нищо общо с мързела.

Но в живота често ни се налага да за занимаваме с нещо неприятно, но необходимо. И тогава влизаме във вътрешен конфликт. Нужни са неимоверни усилия на волята, за да надвием мързела си. Срещу кого се борим обаче? Срещу враг, демон или преди всичко срещу себе си. Защото леността безпогрешно ни показва, че безсмислено прахосваме усилията си. Това не означава просто да зарежем всичко, без да се интересуваме от последствията, а по-скоро да намерим компромис. Например сменянето на памперси, изваряването на шишета и изобщо грижата за малкото дете са изтощителни и често ни е трудно да открием смисъл в тях. Но без тях не може.

Затова с мързелът не бива да се борим, а да го разбираме. Започне ли да ни наляга, значи трябва нещо да променим. Дори да става дума за дреболия като миенето на чиниите. Можем да си купим съдомиялна машина или все така да продължаваме да вършим омразната работа, защото трябва.

Но да се върна на моя син. Той мечтае да бъде художник и всеки ден по път за училище събира цветя, листа и камъчета, с които прави невероятни пана. Но задачите по математика не иска да подхваща, защото не вижда смисъл в тях. Борбата с мързела не означава, че просто трябва да заставим себе си или някой друг, да се изправи от дивана и да свърши какво да е. Да вземем мерки срещу леността означава да открием смисъла. Разбира се, не винаги успяваме. Между моя син и математиката отношенията така и не се затоплиха. Но аз се отказах от възпитателните разговори. Макар и с ниски оценки, все някак, ще избута и този предмет. Ясно е, че моето дете няма да стане инженер. По-важното е, че то умее да се раздава напълно за тези занимания, които му носят удовлетворение и да пести усилия за другите, които не му се отдават. С други думи – правилно направлява енергията си така, че да постигне максимален успех. И то точно в тази област, която ще го направи щастлив."

Стела Иванова, http://www.hera.bg/

Харесва ми една мисъл на Стив Джобс - "Единственият начин да свършите повече работа е като я обикнете. Ако не сте достигнали до това, почакайте. Не се захващайте за работа, докато сърцето не ви подскаже."
Чудесно е, че насилвате детето си да става математик! Аз винаги съм обичала математиката, но пък как ненавиждах часовете по физкултура - единствените часове от които ми се искало да избягам! И като гледам напъните на някои родители да накарат децата си да учат математика, си казвам - какъв кошмар щеше да е живота ми, ако моите родители ме напъваха да изкарам отлична оценка по физкултура! Защо не могат и тези родители да погледнат на това с насмешка (както в миналото моите родители гледаха на тройките по физическо)?! И да стимулират детето си да прави нещата, които обича. В това е смисълът.