Или по-скоро „великодушният Гетсби” – поне той така се чувстваше. Филмът е много хубав… познавам по това, че открих като склонност в себе си почти всичко най-добро и най-лошо, което вършеха героите, което показва че режисьорът бе успял да доближи душата ми до същността на всекиго от тях… Доста болеше, но пък беше истинско.

 Но се замислих за някои неща. Неща от вида „няма виновни и невинни”… защото всички и всичко е свързано. 

 На погребението на Гетсби неговият съсед избухна в негодувание заради три неща. Че никой от хилядите, безплатно пирували на банкетите му не го изпрати.. че вината за изневярата на Миртъл и вината за катастрофата паднаха върху него…

 А всъщност съседът не беше съвсем прав.

Гетсби бе повярвал в бога на Парите, нищо че бе повярвал от бедност и мизерия, но бе повярвал. И сам бе изоставил любимото момиче „да изчака” докато той стане достоен за нея /тоест, да забогатее/. Тя с болка и в отчаяние се омъжи за друг.. който разбира се е усещал че не е на нужното място в сърцето й, и постепенно бе започнал да изневерява с Миртъл.

 В мига на катастрофата Гетби бе накарал Дейзи да шофира, той бе причинил изнервеният скандал в дома й преди това, и накрая – пак той месеци наред бе се отнасял с Дейзи като принцеса отделена от целия свят, която има право да е НАД гибелта на една случайна минувачка от покрайнините. Той искаше да понесе вината й за тази катастрофа, и я понесе…

 И накрая – купоните.. не бяха правени заради уважението или любовта на Гетсби към когото и да е от поканените. Той бе канил цял Ню-Йорк да се забавлява в къщата му с едничката цел да намери познати на Дейзи и пак да се добере до нея. Когато това стана, той спря купоните. За какво да са му благодарни пияните компании? Че са били използвани като средство?…

 Хубав филм, страхотно се справиха актьорите, и донесоха голямата тъга на „голямата депресия” от 30-те. И със сигурност абсолютно всичко от този филм е актуално и днес. Богът на парите е на същия пиедестал.  

до какво зверско изкривяване може да доведе човека една любов поставена на пиедестал...
Показано е как една жена, отделена чрез твоята любов от целия "недостоен" свят ... не се облагородява от тази любов, а просто се разглезва и става безотговорна.
Всъщност Гетсби обича именно нея И за да си докаже че той МОЖЕ да обича богаташка дъщеря и да задоволи нуждите й.
Болката и срамът от беднотията му са дали несъзнателен стимул на целия му живот.