Един ден, братът който не бил женен си помислил:

“Не е честно да разделяме всичко по равно. Аз съм сам и имам по-малки нужди.”

Затова всяка нощ той вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между техните две къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.

Междувременно семейният брат си мислел: “Не е честно да разделяме всичко по равно. В крайна сметка аз съм женен и имам жена си и децата си, които да се грижат за мен след време. Брат ми си няма никой и няма кой да се погрижи за неговото бъдеще.”

Затова всяка вечер вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между двете къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.

Това продължило няколко години. През това време и двамата се чудели защо техните запаси не намаляват. Тогава, през една нощ, двамата се сблъскали в тъмнината един в друг. Всеки от тях носел по един чувал. Бавно им просветнало какво се случва. Тогава оставили чувалите с жито и се прегърнали.

 /неизвестен автор/