Първите опити на бебето да комуникира със света са невербални, а не с думи. Бебето не може да каже с думи, когато е щастливо, но може да се усмихне. Не може да изрази негативните си емоции с думи, а единствено с плач. Ако откликвате само на неговите усмивки, но пренебрегвате неговия плач, детето може да получи погрешното послание, че е обичано само, когато е щастливо. Децата могат да продължат да изпитват това през годините и да не се чувстват истински обичани и приемани.
Ако опитите на детето да комуникира с вас и да показва, когато е тъжно и ядосано, са пренебрегвани редовно, то няма как да се научи да изразява чувствата си с думи. Плаченето трябва да получи подходящ и позитивен отклик, за да може детето да види, че всичките му чувства се приемат. Ако по някакъв начин не приемате поведение, в което детето плаче, то ще си мисли, че не може да изразява емоции като гняв или разочарование. А знаете , че това може да му пречи за в бъдеще. Не трябва да забравяте, че в този момент, единственият начин да изразява емоциите си е като се усмихва или съответно като плаче.
Деца, които получават послание от родителите си само когато са „добри”, започват да крият „лошото” поведение не само от другите, но и от самите тях. Те не могат да изразяват чувствата си като пораснат.
Гняв, който не е изразен в ранно детство не изчезва просто ей така. Той се подтиска и съответно седи някъде вътре в нас през годините, докато детето не се страхува от евентуално наказание. А когато това стане и детето покаже чувствата си, родителите могат да бъдат много изненадани от детето си. Представете си колко много неизразени емоции може да натрупа едно дете. И си представете какво може да стане ако в един момент то ги отключи всичките. Това се получава точно тогава, когато родителите са пренебрегвали плаченето и различните емоции на детето и не са му давали възможност то да ги изразява свободно.
Ако се чудите дали да реагирате ако детето ви плаче, помислете как вие бихте се чувствали ако бяхте в същата ситуация. За съжаление, в днешното общество вярваме, че човек трябва да е на определена възраст, за да може да бъде чут. И каква ще е тази възраст? Малките деца не са по-малко хора от нас, възрастните. Даже, колкото по-безпомощен е един човек, толкова повече има нужда от помощ.
Ако детето вижда, че безпомощните хора се игнорират, те ще загубят чувството си на съпричастност към другите. Ако детето плаче и не му се обръща внимание, те започват да вярват, че такова поведение е нормално.
Замислете се само колко по-лесно ще е ако от малки знаем как да се държим и не се притесняваме да изразяваме свободно емоциите си.
Плачът е природен начин детето да изразява чувствата си. Родителите, които отговарят само на „доброто” поведение на децата си, не правят услуга нито на малките, нито на тях самите. Помнете, че децата са като нас. Дръжте се с тях така, както искате и с вас да се държат.
Обаче има ситуация в която според мен няма страшно и да го оставим да реве - когато е по-голямо, разбрало е че сме му обърнали внимание, разбрало е че имаме отношение към него - но не искаме да му удовлетворим желанието и ПРОДЪЛЖАВА да се тръшка .. тогава явно има нужда да се наплаче без повече излишни обяснения.
