/... малко мои мисли по въпроса/

 Никой не иска да причини зло на другия НАРОЧНО.

Но много пъти в перфекционизма към себе си, който може би сме наследили от родители, а те от своите родители… ние страдаме толкова силно, и толкова рядко имаме спокойствие, че несъзнателно искаме да го причиним и на друг !!!

Искаме и другите „да си понесат отговорността”… и при всеки възможен случай, директно или не – им го показваме.

 Но истината е, че е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО трудно за човек, когото унижаваш, или постояно му търсиш кусура, или постоянно се чувстваш много по-добър и фин от него... да те изненада с достойно и благородно поведение.

 Той неволно попива твоята ОЦЕНКА за себе си, държи се точно толкова посредствено и говори точно толкова неточно, колкото очакваш... и ако все пак усеща какво му причиняваш, тихо се старае да те избява и да търси нечия друга компания!

 Защото ВСЕКИ има нужда от вдъхновяващи хора до себе си. Хора, които по някакъв магичен начин (може да е любов, но не е задължително!) усещат каква е истинската му същност и я подкрепят да се прояви.

ние непрекъснато, ежедневно трябва да се доказваме и много е важно какви хора стоят до нас.Нужно ни е безрезервно доверие и рабиране... и вдъхновение.Поздрав!