Понякога забелязвам че машината избира да натика в спам-а писма от приятели, които ми пишат за първи път. 

Или от приятели, които имат различен от моя сървър за електронната си поща ..  

Замислям се, че така е и със нещата, от които имаме нужда. Понякога, крещяща нужда. 

Те пътуват към нас. Стигат до нас още в мига, когато са ни необходими - особено ако сме се и молили...

Но ние не ги виждаме. Защо? Защото са в "СПАМ".

Защото са пратени чрез някого, който не влиза в представата ни за надежден помощник. Понякога дори са пратени чрез деца... И когато ние забравяме ОТ Кого са пратени, а гледаме само Чрез кого идват до нас.. нормално е да не им отдадем значение. 

И също, доста ценности попадат в "Спам", защото "сървърът" - тоест основата на която сме изградили живота си, не съвпада с основата на която са стъпили въпросните съвети.

Например, ние живеем в сървъра на информацията. Каквато информация преобладава в НЕТ-а, на нея се доверяваме.

Или, живеем на сървъра на емоциите си. Каквато емоция изпитваме, само нея забелязваме. Ако е страх, пропускаме в пощата си само сродни страхове. 

Или, живеем на най-защитения сървър. Този с непробиваемата защита. Никой, според нас, не може докрай да разбере как се чувстваме. 

Любовта, разбира се, може. За нея всичко е кристално ясно, и при това тя не се уморява да се вглежда в сърцата .. защото не може да откъсне поглед от красотата, която представлява всеки човек, когато вече си прогледнал за него! 

И си мисля - ако от доста време във "Входящи" имаме по едно писмо на седмица, или по-малко.. нека погледнем в папката ни със "Спам". Кой знае какви писма ни чакат там!