„...Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане...”

Цар Соломон

 

Ще прескоча предисловето как децата днес са „презадоволени” и „неблагодарни” – с него не съм съвсем съгласна, а и когато съм съгласна, не е важно само „какво да не правят децата”, а какво да правят, нали...

 

И така, в наше време те се опитват, чрез електронните преживявания, ходенето по заведения /на по-голяма възраст/ със всички придружаващи това занимания, все по-неуспешно „да напълнят окото с гледане, и да напълнят ухото със слушане”. Това ги и прави отегчени, или раздразнителни ...

 

Всъщност, под друга форма това правят и в училище, тоест поне десет часа на ден не им мърда статичното седене, и „пълнене” с желана или неприятна за тях информация.

 

Кое липсва? Действието. И то, съзидателното действие. Защото ,разбира се, те харчат енергия, къде в спорт, къде в каране на бързи коли, или обикаляне по МОЛ-ове, ако сме верни на модата.

 

Но децата днес не могат да правят почти нищо у дома. Нито да сготвят, нито да изперат, нито да зашият нещо, нито да изгладят, нито да насадят и прекопаят... Не могат. Не че не искат. Всяко дете от малко кипи за действие, ръчичките му вярно искат да се намесят в абсолютно всичко. А и в народните песни, най-честото занимание на малката мома е да сади градина, да мете двори .. при което с огромно достойнство отговаря на закачливеца момък, ако посмее да й прекъсне работата: "Тебе бих те турила на мала врата долен праг, като минавам, чехлите да си изтривам".

 

Но „за да не се мъчи”, „за да има време да учи и чете” (което време детето обикновено употребява за дриги видове безделие) ние не му разрешаваме да работи докато иска, и то за няколко години се превръща в ленивото същество, което се уморява само от мисълта за някакъв вид „работа” (това пак ние му вменяваме: кое е „работа”, кое е „удоволствие”, кое е „неприятно задължение” и кое е „благородно дело за близките или природата”).

 

Някога бабите ни са раждали по десет деца, и не е лъжа, че са го правили за да имат помощ в стопанството. Сега, разбираемо, стандартите за „добър живот” са доста високи, и за да можем да ги осигурим на всяко свое дете, раждаме по-малко. Но има и друго. Майките съзнателно или не, усещат, че слугуването на едно-две деца е поносимо, но слугуването на четири-пет, вече няма да им е възможно. Тоест, нито едно да не си измие чиниите и да прибере след себе си, нито едно да не пере, нито едно да не почиства и да не ходи на пазар редовно и отговорно... Това , в съчетание с обичайния (макар че има изключения) балкански матналитет „мъжът нищо в къщи не похваща, освен ремонтите и колата” предвещава на съвременната жена робство, което не желае да поема.

 

Така че робувайки на децата, ние неусетно подготвяме следващото поколение, което от десетина години вече е по улиците и отглежда своите деца. Крещят им, обиждат ги, по цял ден са по кафетата и пушат ...  Какъв ще бъде резултата, не е приятно да се мисли.

 

По-добре да помислим, че ако научим детето си да върши нещо у дома, ние не го „принизяваме”, не го обричаме на професия „без висше”, а напротив, даваме му шанс да изпита какво е да си полезен и творящ човек. Защото творчеството не е само по олимпиадите и заради наградите, а в това, което правиш с любов за другите. 

papazovacopywrite.alle.bg

Верно е, че богатството разглезва. В известен смисъл животът доста е променен от този на нашите баби. Но има и различия в манталитета - например англосаксонския, който по принцип е по-суров и средиземноморския, като например при италианците. В испански филми редовно чувам репликата, че сина по право можел да живее на издръжка на родителите си до 30 годишна възраст )
Всяко поколение има своя индивидуална съдба и едното не случайно се нарича "изгубеното поколение". Защото цивилизацията се намира в духовна безпътица. Струва ни се, че трябва да завие назад, но развитието се движи в спирала. Ще се наложи да вземем стръмен завой, но къде ще ни отведе той все още не се вижда )

Много добър пост!
Поздрави,
Дора