Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2015 02:16 - Някои хора не понасят Радостта
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 15.12.2015 11:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


...Ти се задавяш в мисли, които те карат да виждаш всичко в живота в черно.

Недоумявам защо правиш това, недоумявам и определени пъти си поставил като цел в живота си да мислиш постоянно за неприятните неща, да виждаш всичко наопаки и отчаяно. Казват ти: "Имаш дом!" А ти: "Какво като имам? На мене ми липсва това и това!"- Имаш дом! Всеки ли има дом? Плащаш ли наем? Твой е? Твой е! И пак не го оценяваш. И дори да живееш под наем - лесно ли всеки днес да наеме дом? Не го оценяваш, не го разбираш. Знаеш ли какво правиш сега? Сякаш казваш – "Боже мой, не разпознавам Твоя дар, не го разбирам, не го ценя!" И предизвикваш Бога, предизвикваш самия живот да ти вземе този дар, не от отмъстителност, а защото вижда, че дарът е загубил своята цел. Ако дарът, който Бог ти изпраща, за да те направи по-чувствителен, по-мек, по–признателен, по-смирен, по-доволен, по-спокоен човек, не те прави такъв, тогава защо да го имаш? И Бог казва: "Донеси го, остави го, донеси го да ти го взема малко - не защото не искам да ти го дам. Аз искам да ти дам и други, но не можеш да задържиш малкото и да ти дам многото? И не мисли", че понеже имаш малко или много, ще си по-щастлив." Хленчещият е хленчещ и с много, а щастливият и спокойният е такъв и с малко. Това, което казва св. ап. Павел – "Научих се да живея и с много, и с малко. И в лишение да съм, и на изобилие да се наслаждавам. Във всичко да съм доволен. Намирам такива помисли, привеждам ги в мене и не се оплаквам." Спри жалването.

Научи се да благодариш на Бога дори за нещата, които се случват наобратно в живота ти. Как да стигнем момента, където един човек казвал: "Благодаря Ти, Боже, че имам рак!" Тука аз не благодаря, че имам здраве! Как да благодаря, че имам рак? Друг казвал: "Благодаря Ти, Боже, че се разболях!" Защо го казва, след като се е разболял?: "Да, но болестта знаеш ли колко ме поучи, леле! Научих се на търпение, любов, смирение, молитва, незлопаметност, надежда, вяра, мислене за смъртта, надеждата във възкресението – всичко това го научих от рака. Не е ли дар?" И другият го изгледал. И другият има всичко, пращи от здраве, но душата му била в униние. Знаеш ли какво е да имаш здраве и да имаш униние? Знаеш ли какво е да имаш всичко и да не знаеш какво ти е виновно и какво ти липсва и постоянно да се жалваш в живота? Ама казва: "Аз, отче, се разведох, скарах се с мъжа си, жена ми не ме иска, ще се разведем – е как да бъдем доволни?" Но и тези неща – ако вложиш проблемите в Божия ум и помолиш Бога да ти каже Неговата мисъл, ще направи така, че да разбереш, че и за тези неща трябва да кажеш: "Благодаря!". Казвам ти го. Навярно не можеш да го кажеш днес, защото не можеш, защото, ако раната е прясна, и раздялата е отскоро – не можеш да разбереш, че дори това е било за твое добро, т.е. това, което ти се е случило. Казвам ти го, истина ти казвам. Благодеяние е.

Благодарим Ти за всички видими и невидими благодеяния. Всичко в живота е дар от Бога. Но не си видял така нещата. Не си ги видял. "Мъжът ми липсва половин година по корабите и аз какво съм виновна да се лишавам от него и да съм сама и да се притеснявам" – казвала една жена. След това старец Паисий говорил на тази жена и й припомнил нейната неблагодарност, защото била забравила: "Защо си такава? Сещаш ли се, когато беше млада и се косеше и казваше: Боже мой, искам да стана монахиня и защо да не стана калугерка и да не се посветя на Тебе? Не го ли казваше?" - "Казвах го, но след това в мене надделя това – хайде да се оженя, защото не мога!" - "Добре. Бог е чул молитвата, когато каза, че искаш и двете и не знаеше какво да избереш. А сега негодуваш." - "Е как да не негодувам, след като мъжът ми отсъства половин година!" - "Ама ти не се ли молеше да си сама като монахиня и след това казваше:да се оженя или да стана монахиня. Ето отговорът от Бога." И жената се шокирала и си припомнила, че наистина на младини молела Бога да направи едно от двете, но не знаела какво да реши и Бог я направил калугерка половин година, защото, когато мъжът й бил по корабите, тя живяла сама с децата си и така била посветена на Бога, на служение и себежертва, и другата половина от годината като съпруга със съпруга си и децата - водила нормален семеен живот, когато мъжът й половин година бил с нея. И тя казала: "Леле, имате право!" - "Вместо да негодуваш – й казал старецът - мисли!"

Ако помислиш правилно, ако се просветли умът ти, който е помрачен от скръб, от депресия, от тревога, от умора, от този ропот и скорост, която имаш, защото някои по навик мислят постоянно за неприятните неща, така са свикнали и са се научили. Някои хора не понасят радостта. Не я понасят. Даваш им радост и не могат да разберат, че Бог им дава радост, не я асимилират, дълбоко в себе си не я искат. Не говоря лъжи. Казваш: "Възможно ли е някой да не иска радостта? Ама сериозно ли говориш? Ама всичко за това се борим - да се радваме!" Когато обаче радостта дойде да те намери - някои чувстват голяма сигурност с това да имат проблеми, да се занимават с проблеми, те да изпълват живота им, да имаме с нещо да се занимаваме! Можем да направим една кавга да мине денят. Не могат да свикнат с мира и спокойствието, с поправянето на проблема, затова виждаш хора, на които се решава даден проблем и след това търсят друг и самички си създават проблеми. Не поради активност и съзидателност, а поради това недоволство, което имат, което отново иска нов материал, за да недоволства. Иска да му дадеш материал да недоволства и го търси.

архим. Андреас Конанос


Тагове:   вяра,   обич,   живот,   тъга,   радост,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 706546
Постинги: 701
Коментари: 598
Гласове: 1487
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031