Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


Наскоро четох една статия как да общуваме с познат, който е склонен към постоянно черногледство, оплакване, вайкане ... И си дадох сметка, че не винаги "проблема е извън нас", а често и ние самите в някакъв смисъл сме източник на такива неща. Какво можем да направим за себе си?

1/ Да осъзнаем, че по определени теми винаги се палим да се оплакваме. Да го осъзнаем. Да си признаем че чувстваме притеснение и безизходица по тази или онази тема. И да предприемем нещо целенасочено към тия проблеми. Едва ли еднакво ни вълнува глобалното замърсяване, наравно с това, че нещо не ни е таман в личния живот. В миналото, в настоящето, в очакваното ни бъдеще...

2/ Да се опитаме поне да не опяваме на теми, в които нито ние, нито събеседникът можем нещо да повлияем. Това частично ограничение, ако не друго, ще направи разговорите ни (и оплакванията ни) доста по-конкретни и лични.

3/ Да изолираме кога става дума за завист. Често се оплакваме че някой е безотговорен към еди-какво си в живота си, или се оплакваме че говори само за децата си, или само за ремонтите си у дома, или само за работата или пътешествията си ... Искрено, ние бихме слушали цели предавания за такива теми, но не искаме да го слушаме от нашия познат, защото изпитваме Завист. Смятаме се че "не сме по-долу от него", а нямаме това и това като възможности. Не става дума сега да се съдим или мразим, че сме изпитали завист. Завистта е скрит въпрос към Бога. Нека го поставим на Него, а не да я оставяме да ни трови дните ...

4/ Да не преживяваме нещата "накуп". Обикновено човек си казва - и времето е лошо, и кръстът ме боли, и заплатите са ниски, и мъжът ми ме обиди, и колежката си избира по-леката работа, и не съм толкова красива, че да си купя тази и тази дреха ... Така, неосъзнато, денят ти се срива в рамките на първия половин час след събуждането! по-добре да изричаме пред Бог осъзната благодарност за някои неща, или осъзната надежда за други ...

5/ Да не се оглеждаме постоянно (буквално и преносно). Облякли сме се прилично, погрижили сме се колкото сме можали за външността и поведението си, нека уважим собственото си усилие, както и това на други хора край нас. Животът не е състезание по външност, ако и медиите да се опитват да ни вкарат постоянно в това. По-малко медии, по-добре!

6/ Да поискаме съвет или помощ от някой, който видимо се е справил с наболял за нас проблем. А не просто поредното опяване с приятел, който ни е близък по друг параграф, ала също няма идея как да си го реши ...

Ако се сетя още начини, ще споделя.

УСПЕХ !!