Тежкият живот на психолога Виктор Франкъл, минал през загуба на най-близките си хора и концентрационните лагери го води до едно прозрение: Отговорността, която поемаме, осмисля живота ни.

 Много майки биха свидетелствали, колко бързо се възстановяват от болести, понякога много тежки, с мисълта за своето семейство и деца, за които се чувстват отговорни. Много бащи военопленници, полярни изследователи, алпинисти, преодоляват бедствията с единствената мисъл за близките, които разчитат на тях!

 А в наше време, обратно, губим смисъла и радостта от живота ей така, както си стоим. Без никакво природно бедствие. Намерим си някое желано изворче, и то пресъхне. Намерим някой да ни дава самочувствие и обич, обстоятелствата ни разделят. Ами сега ?

 Оттговорният човек умее и да губи. Да губи неща, с които е свикнал; да му затварят врати, които са били отворени ... и все пак да остава изправен.

 Има една древна история в Библията, за Каин и Авел. Каин убил брата си от завист, че Бог предпочита неговите дарове. Когато Бог попитал Каин : „Къде е брат ти?”, той отговорил: „Пазач ли съм аз на брата си?”.

 Отговорил. От ония времена много вода е изтекла, и повечето хора не чуват Божия глас, дори когато тихо говори в сърцата ни. Но нещо в нас иска да чуе същия Отговор:

 - Откри ли на какво си пазач? Въпреки житейската горчилка и разочарованията, които пиеш, ще го опазиш ли?  

 Мисля че носенето на Отговорност, е нещо като добрият спорт и здравословния живот, с които постепенно се свиква. След време самите ние не бихме искали да дишаме в задушния и нездравословен климат на егоизма.

-------------------------

..... "Това, от което истински се нуждаехме, бе основна промяна в отношението ни към живота.Трябваше да научим себе си, а след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да мислим за смисъла на живота, а да помислим за себе си като за онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябваше да се изразява в разговори и съзерцание, а в правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които животът постоянно поставя пред всеки индивид. Живот не значи нещо смътно, а реално и конкретно, така както  са реални и конкретни житейските  задачи." - http://eklekti.com