Тук ще разгледам един гаден проблем, който не зная дали досега е дефиниран точно така, но го наблюдавам с пълна сила, и трови живота на много роднини, колеги и приятели, а разбира се – и моя. Бих го нарекла „замърсяване на отношенията с информация”…

Понеже всички ние преживяваме научаването на нова информация, и за някои от нас това е най-силното преживяване за деня .. понеже работата се „отмята” рутинно, с хората около теб СЯКАШ няма какво ново да си кажеш (особено ако отношенията ви са битови, а не задушевни), и ние с голямо желание споделяме тази информация вечерта с близките си, или във Фейса, с приятелите си.

Но какво става? Един те моли: „Моля те, не ми разказвай този сериал, знаеш че не го следя и не мога да запомня кой кой е.” Друг те моли: „Не ми пращай видеа, нямам време и възможност да ги гледам”. Трети се опитва да не те засегне: „Сигурен съм че ми пращаш задълбочени статии, но не мога да ги прочета, имам толкова други ангажименти за деня…” И нещата стигат ако не до взаимно огорчение и охладняване, то до още по-усамотено забиване в телевизора или социалните мрежи, където да си „преживеем” и споделянето чрез някой лайк. Да почувстваме (истината… или измамата?) че още някого го интересува живо нашата Информация.

Един мъдър човек, на когото не зная името, беше казал „Не се захващай с повече неща, отколкото можеш да се молиш”. Един вид, не се хващай с повече неща, които можеш осмислено да преживееш … и по възможност, успешно да споделиш.

Не знам вие как го усещате, но аз го усещам като нещо наистина Страшно. Времето на живота ни е 24 часа на ден. В повечето случаи не работим повече от 12 от тях. В сравнение с дедите ни, които са работили от тъмно до тъмно. Но нямаме време, и все това повтаряме, нито за приятел, нито за книга, нито за деца, нито за природа … 

За разлика от благата, Създателят не е предвидил нарастване на времето в денонощието заради нашите технологични постижения. Ние само намаляме времето на домакинските ни задължения, и считаме че така ни се появява „свободно време”… ала никак не сме повишили качеството на неговото оползотворяване.

Никак!

Защото без любов, целенасоченост, мъдрост, и дори грижа за тялото и всичките ни сетива (не само очите и ушите пред екрана) ние погубваме и допълнително спечеленото си време за глупости. И изграждаме неясни и повърхностни отношения.

Какво да направим?

Задължително НЕЩО. Всеки трябва да ореже някакви свои навици, със сила да излезе от някой порочен кръг, за да има срещи с Живия Живот.

Някой ще спомене световната конспирация … Не конспирация, но световната търговия ни е лапнала като удобни потребители и машинки за печелене на пари. Но ние сами решаваме доколко ще се поддадем на всичките й уловки.

 

Верно е. Малко хора обаче наистина съзнателно избират само едно нещо за осмислено преживяване. При мен се получава така - отгръщам да чета нещо и всяка страница ме насочва да отворя поне още две. Тези две на свой ред ме насочват към други и така няма край ))))).
Още чакам способа от миналия пост.

Кой способ?

се насочвам от едно на друго и откривам толкова съкровища... особено в миналото, в традициите, в естеството на нещата ... за това никак не съжалявам ..

идеята ми е когато прекалено почнем да се засипваме с информация само :(