-Може ли двеста грама от тези бисквити, ако обичате?
Докато изпълняваше поръчката, той отметна кичурче коса от очите си. А аз му казах:
- Можеш да си дооправиш прическата, момко. Приятен ден! - И си излязох...

Ах, деца мои! Изгледаше ми такава дреболия тогава, но всъщност е било много лошо, щом като доста по-късно тряваше да си платя за това. В Индия някъде на село с приятели индийци всички си седяхме на тревата и се канехме да обядваме заедно. Главата на семейството, бос, както нехайно си играе с пръстите на краката си, взе къшей хляб и ми го поднесе!.. Ха сега де! Е, сестрици, изведнъж онзи момък с кичура ми изникна в ума. Разбирате ли? .... 

Оттогава все се моля на Господ като иска да ми даде урок, да ми го набие в главата още в същия миг! Той така и направи!... 



Бях послушница в манастира край Витания. По онова време съвсем наблизо имаше военен лагер. Някакви туристи, които бяха дошли да посетят манастира, имаха фотоапарат и искаха да направят снимки. Аз ги придружих горе на терасата да видят Пера (мястото, където Исус възседнал на осел и поел към Йерусалим на Цветница). Докато един беден турист гласеше фотоапарата си, обезумял от гняв войник дотича по стълбите и ми кресна: 
-Как може да докараш този човек на терасата да снима, нали знаеш, че е забранено!!!
И му взе апарата от ръцете... Усетих как вътре в мене напира гняв и рекох на войника:
- Така ли посрещате чужденец, който само иска да заснеме една библейска местност? И така нататък, и така нататък ...

Като изричах това... прас! ... Почувствах болка в главата, точно тук! Веднага превъзмогнах гнева си и му казах:
-Извинете ме! Моля да ме извините! Зная, че само си изпълнявате задълженията. А аз бях толкова груба с вас! Не биваше да Ви говоря по този начин!

Главоболието ми изчезна така внезапно, както се беше появило! Тогава войникът се обърна към госта и каза:
- Елате насам, моля...
Заведоха го на обиколка из цяла Юдея, под военно наблюдение. Придружиха го до летището и дори му върнаха апарата!

из спомените на майка Гавриила