Постинг
27.04.2016 10:33 -
"ЗАЩО ХОРАТА НЕ МЕ ОБИЧАТ?"
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2314 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2018 14:07
Прочетен: 2314 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 19.01.2018 14:07
Ще прескоча очевидните болезнени ситуации на грубост и незачитане. Но понякога можем да чуем това и от любимо дете в семейството, или от семеен, обичан от партньора си човек! Защо?
Защото „останалите хора не го обичат“. Защото „други са по-обичани от него“ .
А истината е, че такъв човек просто не позволява на хората да го обичат. Не им позволява да го обичат, без да му се покоряват примерно (много често желанието да се налагаме взема и такава странна форма – на „очаквания“ към хората, и после на разочарование от тях!).
Или такъв човек не позволява на хората да го обичат, за да не се налага да приема даровете им. Нали това да бъде „даващ“, а не „приемащ“ храни собствената му гордост, и е собствената му причина за добро самочувствие.
Такъв човек постоянно влиза в ролята на „потърпевш“: „Мен не ме обичат достатъчно“, което наистина сконфузва обичащите, и те си казват: „Ами щом постоянно ще оставаме като попарени при опита да ти услужим… ще опитаме на друго място!“.
Ще оставя на психолозите какви са причините да се вкараме в такъв филм. Мнозина го правим, понякога или често. Не е „лош“ този, който е във филма, а е много нещастен. Той е като в древногръцкото проклятие, до шия във водата, и пак жаден… Да имаш, и да нямаш едновременно!
Как да излезем от филма, е въпросът? Ами като излезем от егоизма по този и много други въпроси. Според мен, това става само в молитва. Иначе ще станем като безволеви пионки, които оставят всяко свое желание на произвола и слушат другите, като считат това за „смирение“. Докато молещият се човек търси друго, той търси Божията добра воля, иска да я приеме с радост и вътрешно убеждение. Във всеки миг е готов да се вслуша и в нещо различно от своята воля, но е силен да отстоява ценностите, а не да се носи по модата.
Защото „останалите хора не го обичат“. Защото „други са по-обичани от него“ .
А истината е, че такъв човек просто не позволява на хората да го обичат. Не им позволява да го обичат, без да му се покоряват примерно (много често желанието да се налагаме взема и такава странна форма – на „очаквания“ към хората, и после на разочарование от тях!).
Или такъв човек не позволява на хората да го обичат, за да не се налага да приема даровете им. Нали това да бъде „даващ“, а не „приемащ“ храни собствената му гордост, и е собствената му причина за добро самочувствие.
Такъв човек постоянно влиза в ролята на „потърпевш“: „Мен не ме обичат достатъчно“, което наистина сконфузва обичащите, и те си казват: „Ами щом постоянно ще оставаме като попарени при опита да ти услужим… ще опитаме на друго място!“.
Ще оставя на психолозите какви са причините да се вкараме в такъв филм. Мнозина го правим, понякога или често. Не е „лош“ този, който е във филма, а е много нещастен. Той е като в древногръцкото проклятие, до шия във водата, и пак жаден… Да имаш, и да нямаш едновременно!
Как да излезем от филма, е въпросът? Ами като излезем от егоизма по този и много други въпроси. Според мен, това става само в молитва. Иначе ще станем като безволеви пионки, които оставят всяко свое желание на произвола и слушат другите, като считат това за „смирение“. Докато молещият се човек търси друго, той търси Божията добра воля, иска да я приеме с радост и вътрешно убеждение. Във всеки миг е готов да се вслуша и в нещо различно от своята воля, но е силен да отстоява ценностите, а не да се носи по модата.