Постинг
08.06.2016 13:41 -
Едрите неща
ЕДРИТЕ НЕЩА
Понеже много се пише за малките неща, за дребните неща, реших да напиша за едрите …
Забелязах го наскоро.
Когато човек е притиснат от необходимости да решава всеки ден някакви проблеми, и още по-често е притиснат от вменени му тревоги за утрешния ден (в които по правило не може да участва, а се чувства зрител..) той, от една страна „разпуска“ с филми и шоута, които за малко го изваждат от притесненията, а от друга страна, ако и да гледа новини, отказва да се почувства ангажиран с каквото и да е от обществена значимост.
А може би трябва. Да се ангажираме с позиция. Най-напред с позиция. Може да не излезем на площада, да не набием политик, да не гласуваме за петиция в Интернет. Но да ВИЖДАМЕ големите неща, които се случват, и то да положим усилие да виждаме първопричините им, е изключително важно!
Тия дни гледах филм за богомилите. За вярата на „добрите хора“, която ако и да не е позната на мнозина /понеже сведенията за вярата им идват предимно от инквизицията/ , е поставила такъв отпечатък по цяла Европа, че цели градове са отказвали да предадат на властта богомилите си, и са били изгорени…
Казах си – добре , в името на какво? Ами в името на Едрите неща, като спасение на душата, като опазване на принципи и ценности за поколенията! Богомилите, катарите, са били благословията на града. Сами ставайки храм на Бога, те са били храм за гражданите, при който те са отивали за да бъдат посъветвани и изцелени.
В този смисъл, мисълта за Едрите неща дава небивала сила! Дава посока на живота ни. Дава решение на много дребни проблеми, за които постоянно имаме ветрове наляво и надясно, и няма категоричност в нас и край нас …
Мисълта за Едрите неща е като венчание с Този, Който ни е обикнал, обича и ще ни обича завинаги. Мисълта за Едрите неща е като посвещение на Неговата мисия сред хората. А не да искаме Той да се посвети на дребните ни цели.
Както се разказва в една популярна притча за професора, камъните и пясъка, ако Едрите неща заемат своето място в живота ни, за дребните място ще се намери. Обратното обаче не е възможно.
Много хора ,като чуят тази притча, казват : „О, да, едрите неща са семейството, приятелите, здравето“. Не. Те са да кажем, средни неща. Едрите неща са тия, заради които си струва да умреш без колебание, като си жертваш семейството, приятелите и здравето. „Много силно!“ – ще каже някой. Не е силно. Само преди сто години дядовците ни са загивали в три-четири войни, именно заради тия ценности. Оставяйки семейства без никаква подкрепа, на Божията милост.
Нека мислим за Едрите неща. Нека горим за доброто. Нека сме „за“ и „против“ всяко нещо, което се случва на милата ни земя и родина. Бог, разбира се, ни е пратил на тази земя, за да се учим, също и за да вършим, но преди всичко ни е пратил да Бъдем! Ако дори само едно светило не угасне в голяма зала, пак има светлина.
Забелязах го наскоро.
Когато човек е притиснат от необходимости да решава всеки ден някакви проблеми, и още по-често е притиснат от вменени му тревоги за утрешния ден (в които по правило не може да участва, а се чувства зрител..) той, от една страна „разпуска“ с филми и шоута, които за малко го изваждат от притесненията, а от друга страна, ако и да гледа новини, отказва да се почувства ангажиран с каквото и да е от обществена значимост.
А може би трябва. Да се ангажираме с позиция. Най-напред с позиция. Може да не излезем на площада, да не набием политик, да не гласуваме за петиция в Интернет. Но да ВИЖДАМЕ големите неща, които се случват, и то да положим усилие да виждаме първопричините им, е изключително важно!
Тия дни гледах филм за богомилите. За вярата на „добрите хора“, която ако и да не е позната на мнозина /понеже сведенията за вярата им идват предимно от инквизицията/ , е поставила такъв отпечатък по цяла Европа, че цели градове са отказвали да предадат на властта богомилите си, и са били изгорени…
Казах си – добре , в името на какво? Ами в името на Едрите неща, като спасение на душата, като опазване на принципи и ценности за поколенията! Богомилите, катарите, са били благословията на града. Сами ставайки храм на Бога, те са били храм за гражданите, при който те са отивали за да бъдат посъветвани и изцелени.
В този смисъл, мисълта за Едрите неща дава небивала сила! Дава посока на живота ни. Дава решение на много дребни проблеми, за които постоянно имаме ветрове наляво и надясно, и няма категоричност в нас и край нас …
Мисълта за Едрите неща е като венчание с Този, Който ни е обикнал, обича и ще ни обича завинаги. Мисълта за Едрите неща е като посвещение на Неговата мисия сред хората. А не да искаме Той да се посвети на дребните ни цели.
Както се разказва в една популярна притча за професора, камъните и пясъка, ако Едрите неща заемат своето място в живота ни, за дребните място ще се намери. Обратното обаче не е възможно.
Много хора ,като чуят тази притча, казват : „О, да, едрите неща са семейството, приятелите, здравето“. Не. Те са да кажем, средни неща. Едрите неща са тия, заради които си струва да умреш без колебание, като си жертваш семейството, приятелите и здравето. „Много силно!“ – ще каже някой. Не е силно. Само преди сто години дядовците ни са загивали в три-четири войни, именно заради тия ценности. Оставяйки семейства без никаква подкрепа, на Божията милост.
Нека мислим за Едрите неща. Нека горим за доброто. Нека сме „за“ и „против“ всяко нещо, което се случва на милата ни земя и родина. Бог, разбира се, ни е пратил на тази земя, за да се учим, също и за да вършим, но преди всичко ни е пратил да Бъдем! Ако дори само едно светило не угасне в голяма зала, пак има светлина.
Тагове:
"Нека мислим за Едрите неща. Нека горим за доброто. Нека сме „за“ и „против“ всяко нещо, което се случва на милата ни земя и родина. Бог, разбира се, ни е пратил на тази земя, за да се учим, също и за да вършим, но преди всичко ни е пратил да Бъдем! Ако дори само едно светило не угасне в голяма зала, пак има светлина." Хубаво е да имаш кауза за която да си готов да умреш!
цитирай