„Бог е добър…“ – чували сме го. Казваме го, когато сме в опасност, по-голяма от нашите сили, казваме го особено когато съвестта ни подсказва, че съвсем не заслужаваме това, което молим от Него. И това е вярно! Бог е добър. По-добър е, отколкото заслужаваме, и по-милостив, отколкото си представяме.

Но днес искам да поговоря за един друг Добър Бог. „Бог е добър“, „Бог ще ми даде…“, нареждат често хората, които всъщност искат да нареждат нещата. Такива хора обичат да манипулират ситуациите и другите край себе си. Ако не подейства друго, нито натиск, нито плач, нито обвинения към хората наоколо, такива хора започват с „Бог е добър“… и действително могат да впечатлят с вярата си. Вярата в „това, което аз съм си намислил, и както аз съм го намислил“… Какво ли си казват по-скромните: „Ами, на него Бог сигурно ще му даде. Щом така силно вярва. Ето аз не вярвам така силно, защото не съм сигурен дали моето желание е и Божие желание...“

Но наблюдавайте какво става с такива хора. Да, много пъти Бог им дава нещо от вида, което искат. Дава им го, и то им става примка. Прегръщат го със цялата си страст и започват да го отбраняват от Бога. Започват да усещат, че Божиите призиви им пречат да си го опазят и стопанисват както те са решили. Или, по-често, въобще не усещат Божиите призиви. Ограничават представата си за Бог до това „аз и близките ми да сме добре“. Такъв човек би се сринал, ако Бог му отнеме всичко, което си мисли, че има и го остави да се храни само с любовта. Защото този човек не е развил в себе си Любов. Той е развил славолюбие, желание да бъде почитан, да бъде сочен за пример. Но не е развил нито Любов към непознатия ближен, нито любов към неприятния ближен, нито любов към Непознатия Бог.

Защото Бог в някакъв смисъл винаги ни остава и непознат. И не докрай разбираем. Не само защото допуска страданието, и промените които не желаем. А просто защото е Бог.

Наскоро ми разказаха за една семейна жена влюбена в неподходящ човек. Защо се случвало това… Защо се мъчела така … Стигнахме до извода, че без да съдим хората, такива неща се случват и понякога никак не са повърхностни. Но може би се случват, за да може тази жена да се украси със своите избори. Лесно е да не тръгнеш извън пътя, когато и без това нищо отстрани не те привлича. Но е избор, и то осмислен, ако останеш в пътя си, дори да е имало такова нещо. Понякога си мисля, че ние не сме толкова каквото сме получили от Бога, не сме и делата си. Не сме, каквото мислим за себе си, нито сме мнението на околните … а сме нашите Избори! И то именно тогава, когато ни е текло кръв от сърцето, а сме замълчали. Когато са ни предавали и унижавали, а ние сме се опитали да гледаме напред. Там някъде, напред, е Добрият Бог. И едновременно, близо до нас.