Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2016 14:12
Много интересна тема е това. Защото между редовете обикновено никнат плевели... Да, обикновено вятърът ги носи. Но, понякога сами сме ги посяли. Как? Ами много просто. Когато в реда, определен за Трудолюбие посеем Страх... Да, служителят, ученикът или някой наш близък започва да се труди по-усърдно, и ние сме доволни, но един ден се оказва озлобен, заядлив, неуслужлив, не желае да расте и да се развива в областта на своя труд. Вместо плодоносното дърво, сме посадили трънка!
Когато в реда, определен за Доброта, сме наторили Лицемерието, до нас ще изникне високо растение с прекрасни благоуханни цветове: Човек, винаги готов да ни каже това, което харесваме ... но когато имаме нужда от Истината, този човек не само няма да може да ни я каже, а вероятно и сам няма да може да понесе истината за себе си. Защото сме го научили на лицемерие. Затова красивото благоуханно цвете няма да бъде нужната ни билка за изцеление.
Когато в нас, още от деца, вместо Смирение са наторили Отчаянието, мнозина може да ни хвалят че сме скромни, услужливи, не сме напористи или агресивни. Но и нищо в живота ни няма да де развива. Всеки ще те използва, ти ще си най-добрият изпълнител, и рядко ще имаш свое мнение, но това ще е дамо защото унищожаваш още в зародиш своите мнения или мечти! Вместо Слънчоглед, в твоето редче е изникнал тъмен бурен с горчиви семенца.
Любовта ще спаси България. Мислете за Ла...
Какво искат жените?