Някой ще каже: че има ли разлика? Ако е за държава, може би не. Умирали са и за двете... Но когато е за човека, разликата е огромна.

Интересно е, че стремежът към независимост от другите бавно и сигурно ни поробва. Банките са живият пример: те първи се възползват от стремежа ни да имаме свои, само свои неща. Свой дом, своя кола, своята почивка именно там по света, където ни е хрумнало, а не там, където близките са ни поканили...

Докато Свободата е нещо съвсем друго. Тя е преди всичко вътрешно състояние. Тя е свободата да обичаш, свободата да казваш истината, свободата да бъдеш себе си... Тя е свободата да търпиш и да се надяваш, ала също - свободата да напускаш хора и обстоятелства. Не с упование на многото си имоти или способности. А с упование в Бога. Защото когато не напускаме Него, другото е само преместване. Когато не напускаме Него, дори постоянството на ежедневието може да е пълно с движение и нови знания.

Защо търсим финансова и друга Независимост? Най-хубаво е, както съветват мъдреците "да работиш, за да не бъдеш в тежест, а да можеш и на други да помагаш".  Но когато искаш да си финансово независим с цел да не молиш никого за помощ и съдействие, важен е въпросът - хората край теб ли са студени (да, има и такива ситуации) или ти си много горд.

Но тази гордост носи ли ни Свобода? Носи Самота ... И понеже човек не е създаден да живее сам, гордият често изсипва всичката си нужда от близост към един човек. Може би дете, може би любим. И, както забелязват психолозите - прекалява в това. Подтиска, наранява, обсебва... или сам става до болка зависим от настроенията и желанията на другия. Става Не-Свободен.

Така че, сами трябва да решаваме, дали ще се борим за Свобода (която под формата на свободна воля ни е дадена и закриляна от Създателя), или за Независимост ...

Има все пак и една хубава Независимост - Независимост от гледната точка на мнозинството. Нещо като независимите филмови продукции извън статуквото на Холивуд. Тя е свързана с много труд и постоянно будно око.