Ирландският изпълнител Андрю Хозиър Бърн, известен със сценичното име Хозиър, стана световноизвестен със своя хит „Заведи ме на църква“ през 2013, който в Ютюб надхвърли до този момент 334 милиона гледания. Още с появата си песента се издигна в родната му Ирландия на второ място в попкласацията, стана хит номер едно в 12 страни и в топ 10 на 21 други.

Песента достигна и до номер 2 в Билборд хот 100 през декември 2014 г. и е номинирана за наградата Грами за песен на годината на 57-ите годишни награди Грами, а в Русия е избрана за химн на протестите срещу дискриминацията на хомосексуалистите. В едно свое изказване изпълнителят споделя за своят хит, че песента му според него е за това какво е да бъдеш човек, какво е да обичаш някого като човешко същество и за организации като църквата, които биха подкопали това и подкопават най-естествената част от това да си човешко същество … човешкия сексуален нагон и сексуалната свобода. Ако ти си възмутен от нещо естествено за някой и изразяваш възмущението си… това всъщност е насилие.

Разбира се, темата за сексуалната свобода се поема от хомосексуалистите и песента скоро става химн на техните протести.

В своята песен обаче Хозиър въпреки протеста си към католическата църква с нейните забрани и идеи за ад и рай също говори за библейското понятие рай, който според Хозиър представлява място, където ще бъдат той и неговата любима, като въздига своята любима в „лъч светлина“, за който е готов да пресуши цялото море – за да намери този лъч. Големият копнеж на автора, който явно не харесва църквата, обаче също е копнеж по рая. Може да се каже, че всеки човешки живот, подобно на този на загубилите рая Адам и Ева и подобно на автора на песента, е всъщност едно голямо търсене на пътеки и врати за там, копнеж за възвръщане в блажените места. За всички хора раят и светлият лъч са заложени като цел на съществуване, това е архетипно. Разбира се, че всяка забрана и всяко ограничение, идващи от църквата, се свързват с лишаване от свободата на човека и са по-скоро затвор, а не път към рая – което дава повод на автора да се изправя против всички видове забрани и правила на църквата, нарекла хората „болни по рождение“. Но ако се върнем назад в библейската история за излизането от рая, истинската причина за отпадането на Адам и Ева от рая е била тяхната наивност и незрялост при срещата им със злото, което е направило невъзможно те да са част от тази съвършена среда, в която не се практикува зло. И дори сега в нашия свят, когато злото чука на вратата на сърцето ти, ако ти си инфантилен и незрял и не знаеш как да му отвърнеш, няма как да останеш в своята „райска градина“. Когато едно наивно същество бива поставено в блаженство и съвършенство и голяма задоволеност, то не може да устои – или се възгордява, или се проваля. Типичен е примерът с актьора Маколи Кълкин, който става милионер и звезда още в невръстна детска възраст чрез сериала „Сам вкъщи“, след което животът му се проваля и става наркоман. Защото изобилието от блага и всякакъв вид дори „земен рай“ са за онези, които могат да си служат с тях и да ги управляват, за хора, които са пораснали и станали зрели, издържали на изпитания и противоречия, издържали на провокации и натиск. Типичен пример за това са и децата на преуспели хора, постигнали представите си за „земен рай“, и въпреки райското си положение децата им стават разглезени, свикнали да консумират и да чакат всичко наготово. За свободата наистина се воюва, но истинската свобода не е в това да си останеш дете, в една инфантилност само да плачеш за любов и разнородни по вид ласки, а да станеш зрял човек и когато злото похлопа на вратата на сърцето ти, ти да го разпознаеш и победиш, да порастеш чрез издържане жегата на деня. Повечето хора, които бягат от битката със злото вътре в тях, бягат от порастването си, а така губят и пътя към рая. Мнозина плачещи за свободата на любовта не могат да я опазят дълго време точно в своята незрялост, поради липсата на битки със злото вътре в тях, които да са спечелили.

По отношение на припева – “Заведи ме на църква и ще се прекланям като куче в храма на твоите лъжи …. Ще се покая за всичките си грехове … А ти /Боже/ можеш да точиш своя кинжал …. Предлагайки ми вечна смърт ….”

Истината е, че Бог не точи кинжал и не готви вечна смърт, а е единствен Творец на светове и Вседържител, който дава дъх и дихание на човека и залага в него част от собственото си божествено име и същности. Онзи, който ги търси и открива, на практика открива рая, открива божественото в себе си, или още Исусовото в себе си, защото парадеисус /рай/ означава там, където е Исус, или още това, което е Исус. Когато намериш божественото в себе си, ти вече намираш рая. Всички други места извън рая са за тези, които не са търсили да намерят райското си име и място, а търсят да се конкурират и да създават светове по своите правила. И както е писано, Господ дава, но в кошара не вкарва, те не могат да бъдат вкарани насила в рая поради изконното право на свободна воля. Цял живот Бог ги призовава и увещава, и им говори чрез различни събития и случки в живота им, но те не желаят зрелостта, която е входът за рая. Или както казва Джон Милтън в „Изгубеният рай“, дори и ангелите и ангелският сонм „опазваме своето блаженство, доколкото покорството си пазим“. Защото липсата на каквото и да било покорство пред силите на всемира е изключително детинско, защото само децата си правят каквото си решат, без да се интересуват нито от покорство, нито от мъдрост, нито от отговорност, нито разбират нещо от света, който ги обгражда. Те се интересуват само от своите играчки и забавления.

Храмът на Бога никога не е бил храм на лъжи, а храм на мистерии – мистериите на името, мистериите на кръщението, мистерията на трансформация. Храмът на Бог е място, където да познаеш силите, които държат всемира и да порастеш …

„Моята любима има чувство за хумор, смее се на погребения, знаейки, че всички не одобряват това. Трябваше да й се покланям по-рано“ – започва песента. Странно място за смях … на погребение …. Разбира се, всеки човек иска да бъде различен, интересен, уникален, да не живее на стадния принцип, но едва ли това е най-блестящата идея и начин да бъдеш уникален. Защото погребението и смъртта не са за подиграване, нито човешката болка и скръб трябва да стават терен за търсене на нечия уникалност.

Човешката уникалност е скрита в божественото име, което е вложено от неговия небесен баща. Както няма развита и интересна личност, зад която да не стоят грижите и старанието на родителите, които да развият качествата и потенциалите на своето дете, така няма и истинска уникалност и нестандартност на личността без връзката с небесния баща, който знае какво е вложил в своето дете и точно като родител търси как човека да разгърне потенциала си, което не винаги е лесна и проста задача за самия човек.

Липсата на търсене на зрялост не е нищо друго освен духовен мързел, облечен в красиви и мелодични песни, говорещи за любов и слънчеви лъчи на пръв поглед, но всъщност предлагайки инфантилност и духовна леност на своите фенове. А точно човешката инфантилност и леност затварят пътя към мечтаните реалности ….

Колкото повече човек се отдалечава от имената и същностите божествени, толкова повече се назовава с нетипични и чужди за божественото му естество имена, които ще го правят смешен и неадекватен пред ангелските и небесните сили в желанието му да бъде различен, уникален и да не следва стадния принцип – ще се смее по гробища, напълно ще загуби връзката с преживяванията на човешкото същество до него … апример на гробището, където драмата е наистина най-тежка и най-голяма. А това ще сътворява свят, пълен с неадекватни самотници, „смеещи се“, когато другият преживява най-тежките мигове от живота си, и свят от страдащи хора, защото дълбоко в себе си всеки има нужда да се свързва, а не разделя с другите и да бъде обичан.

За всеки остава сам да си отговори на въпроса защо гей парадите избират подобни послания за свое знаме и химн?



Автор: Керанка Бинева, http://eklekti.com/

Има един "музикален" "стил", която е неотделим от бирата, плезенето и навирените показалец и кутре - сатанински символ. Естествено, неуважението към Бога върви заедно с неуважевие към родителите - единия да удариш, другия да напсуваш...