Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2016 09:36 - ДА, РАЗБИРА СЕ... А КАК ДА КАЗВАМЕ "НЕ"?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 701 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.09.2016 23:04


Първосигнално. Така реагираме много пъти. Но днес няма да говоря за случаите, когато първосигнално нагрубяваме някого, или го обвиняваме, преди да сме разгледали добре нещата.

Искам да говоря за първосигналното „ДА“. Нерядко един кротък човек преди да помисли, изрича: Да. Да, може да свърша това вместо теб. Да, разбира се, може да ти покажа еди-какво си за десети път, щом ти не смяташ за нужно да си го запишеш. Да, ще поговоря с човека, който ти е така неприятен и ще му предам, каквото имаш. Да, разбира се, не ми пречи, че отменяш уговорката. Да, може и друг цвят, щом така ти харесва. Да, може и утре, днес ще си намеря някакво друго занимание. Да, добре, щом не ти се ходи на планина, ще идем на море. Да, щом трябва, гледай до късно телевизия, аз ще си сложа възглавницата на ушите. Да, разбирам, че си без настроение, затова за пореден път ще си премълча как се чувствам…

Да, всъщност, аз просто се боя да ти кажа „не“.

Психолозите може да открият несъзнаван спомен от ранно подтискане в детството на такива хора. Не са им дали право да бъдат себе си – те са започнали да се съгласяват или да се крият … Може би наистина причина да е несъзнателният страх - като от удар, но зрелият човек си го превежда като „страх, да не наруши сътрудничеството и разбирателството“, ако постоянно изказва и някакви свои желания. Дори ако другият ги изпълнява, той щастлив ли е да го прави? Ами, ако е нещастен?? Аз ставам лош! Това е поредната червена лампичка, освен „страха от удар“. Да не станеш лош. И, третата лампичка – да не бъдеш изоставен. Един вид, кой ще обича искрено хора, които имат собствено мнение?

Истината е, че обичаме доста хора със собствено мнение, ако не виждаме в тях гордост, наглост, а напротив имат будно внимание към другите и към ситуацията. Ние дори търсим такива хора и ги следваме.

Тогава, кое ли е „лошо“ и кое е „добро“в нашето време с размити и разнообразни ценности?

За да преценим дали е добро, много неща трябва да се претеглят на везните. И най-вече – да се знае по коя ценностна система са сверени тези везни. Системата „Богатият винаги е прав“? Системата „По-силният печели“? Системата "От малък съм си свикнал да ме слушат". Или Системата „Всички сме братя“?

Може би трябва да помним, че в последната е включено изречението „Всеки е ценен“. Ценен си, че обичаш еднакъв цвят саксии – вероятно искаш да дадеш приоритет на самите цветя да изпъкнат в разнообразието им. Също, и ако обичаш саксиите да са в различен цвят – може би търсиш едрите цветни петна да създадат настроение независимо от сезона. Ценен си, ако обичаш всичко да вършиш в компания. Ценен си, ако обичаш повечето неща да вършиш в семейството си. Или дори сам. В този ред на мисли, не си „лош“ само заради различното ти мнение или предпочитание. Да, не си „лош“ и ако си уморен. Всъщност наистина понякога животът ни праща и болести, за да се научим да казваме „не“. Не, не искам това, ще ми навреди! („Разбираш ли, аз иначе бих го направил, за да ти угодя, но ще ми навреди...“) Ето, дори и това, е някакъв Път към възстановяване на нашата Лична идентичност - ако го разпознаем като такъв.

Може, кой знае, да има дял и соц-времето, в което повечето от нас сме израснали? Страхът да не се открояваш от масата. Да не те „подрежат“, понеже стърчиш настрани или нагоре.

Ала и в днешния свят подрязването е в пълна сила. Не стана ясно какво работеше денем Нео от „Матрицата“. Безлична бройка, в някаква огромна сграда на бюро, той сигурно постоянно е казвал „да.“ Нощем обаче, в сърцето си, казваше „не“. И беше себе си.

Как да започнем да казваме „не“? Със сигурност, като трупаме практика. Биха помогнали и няколко практични съвета:

1. На всяко необичайно предложение, извън нашите планове, нека отделяме десетина секунди за размисъл. Искаме ли го, ще ни обърка ли нещо? И дори все пак да кажем „да“, хората виждат, че мислим.

2. Когато за нещо можем да кажем и да, и не, може по-честичко да избираме „не“. За да свикнат хората. За да свикнем и ние самите.

3. Да не се самобичуваме, когато ни плаши да кажем „не“ за нещо важно. Да казваме „не“ отначало за малки неща.

4. Да обясняваме. Без да се прекалява с оправданията, всеки отказ заслужава да бъде обоснован. А и всяко съгласие. „Да, ще отида с теб на разходка след работа, понеже всички имаме нужда да се раздвижим, а прането ще оставя за утре сутринта.“ Така и другият човек разбира, че ти имаш и мнение, и лични ангажименти.

5. Да обсъждаме неприятните „да“-та насаме със себе си. Да си дадем сметка какво ни е принудило или уплашило, за да кажем отново „да“… Когато назовем или дори запишем на лист страховете си, те стават по-конкретни, съответно – заобиколими и победими.

И последно – нека помним, че сговорчивите хора са дар Божи за човечеството. Просто е нужно този дар да се шлифова и усъвършенства, да не става врата някой да се разпорежда с теб, а напротив - такива душа и характер са Лепилото, земният образ на Любовта, която свързва всичко в едно... Само че, когато се чувстват свободни да го правят от Обич, а не от страх.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 823393
Постинги: 703
Коментари: 600
Гласове: 1516
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031