Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2017 20:05
Кога се получава това?
Тайната на отчаянието е, че в него има твърдост, има крайност. Например „няма смисъл вече да разчитам на родителите си” носи посланието от познатата приказка за неволята: запрятай ръкави, и се научи как да се справяш сам. А именно това порастване може би е нашето скрито желание?
Понякога, когато дадени отношения не вървят гладко, или имаме проблеми в работата, ние се изморяваме и несъзнателно търсим здрава опора, от която да се оттласнем към нова посока в живота си. Търсим начин да приключим с несъвършеното, за да открием нещо по-истинско. Понякога парадоксално молим свой приятел, или друг обичан човек: „Вместо да си неясен или непостоянен, просто ми кажи истината, откажи се от мене...” А човекът не е имал предвид такава крайност, и "да ни забрави" изобщо не е неговото желание.
Всъщност посланието е: „Имам нужда от постоянна обич и подкрепа, а изнемогвам в опитите си да ги получа само от теб...” Или пък, някои хора нарочно не искат да ни кажат какво чувстват към нас, за да не станат уязвими. Съответно, ние не смеем да стъпим здраво в тъмното.
В този смисъл отчаянието може дори да ни доведе до Духовността и Вярата. До територията, която не се клати, наричана от дедите ни „небесната твърд”. Едва там може да се излекува несигурността за утрешния ден, или раната от факта, че отново не си бил нужен на някого, че любовта ти за него е била „излишна”. ( Да, за този вид травми не дават болнични, не ти състрадават. Този вид травми опитваш да скриеш от хората, за да не стане думата „излишен” твой етикет. И не е чудно, че в такива случаи вместо искреното "липсваш ми" изричаме нелогичното "остави ме...")
Но със сигурност не бива да се отчайваш от смисъла да те има. По-добре временно "да се отчаеш" от човек, от партия или работодател, за да се отблъснеш от напразните надежди, и да намериш истинския си Дом.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"!
