Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2016 12:35 - РЕАЛИСТИ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.02.2017 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Напоследък на мода са „позитивните личности”. Не е на мода да изглеждаш объркан, виновен, замислен...

И все пак лично мен ми вдъхват доверие хората, които от време на време са тъжни: „аз сбърках”. Които, свъсили поглед, претърпяват обиди и се опитват да поправят нещата.

Другото ми прилича на прекалено сладък сироп: Каквото и да си искал, а не е станало, непременно значи Вселената е имала по-добра идея... На когото и да си объркал плановете или засегнал достойнството, той си има проблем, той не е намерил мястото си, той не следва мечтите си (и затова не съдейства на твоите)...

Събудете се, хора. Има много избори как да се живее, и те се различават съществено. Компромис с убежденията ти, игнориране на човека до теб, или жертва от любов са три напълно различни неща. Да, съвременната „популярна психология” може и да ги сложи в „едно чекмедже”. Но какво казва нашата съвест?

Всъщност съвестта обикновено не е предмет на „популярната психология”. Тя е отживелица заедно с думите поквара, изкушение, разврат...

Сега се търси Комфортът. Комфорт е да няма вина. Комфорт е да няма проблем. Комфорт е да си винаги прав...

Да, в наши дни песимистите са много. Отглеждат ги правителствата и медиите. Привидно или искрено „позитивните” също се увеличават. Но според мен настана глад за реалисти. За хора без тъмни или розови очила, които гледат Живота, за да видят. За хора, които страдат (уви, и тази дума не е на мода), за да се променят!

Реалистите най-често са с добри сърца. Защото не е реално да се смяташ за велик, когато си наясно колко мимолетен е животът ни. Защото не е реално да презираш другия, когато и ти отчиташ грешките си. (Да, казват им „грешки”, а не „нямах късмет тоя път”... )

Реалистите са като твърда скала, върху която можеш да строиш – доверие, обич, приятелство. Те са като път, който никога не изчезва в калта. Може да не те заливат с правилните си убеждения, и да не те притискат с личния си пример, но когато е тъмно – те са къщичката в мрачната гора. Когато духа помитащ вятър, техните корени се държат за старите изпитани традиции.

Те не презират никого, но не отварят на всеки. Знаят разликата между съкровеното и външното. Реалистите помнят, че има сили и Същности, много по-големи от тях. И че вълшебната дума за заключените врати често не е „аз искам”, а „аз сбърках”. 


image
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"!

https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1213063
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031